Райко Алексиев е един от най-видните интелектуалци в първата половина на ХХ век. Хуморист, карикатурист, блестящ сатирик, издател, създател на в. „Щурец”, седмичник, който списва 12 години – от 1932 до ненавременната си смърт на 8.09.1944 г. Тиражът от 50 000 бр. държи вестника на челно място през цялото време, той е търсен, четен и обичан от широка аудитория, заради редовните си сътрудници писателите Димитър Подвързачов, Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Димитър Талев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев, както и заради неуморния ентусиазъм, с който го списва самият издател.
С колкото почитатели, с толкова и врагове се сдобива Райко Алексиев и в смутните дни от началото на септември 1944 г. кумът му Никола Мушанов, виден български политик и министър-председател на три правителства през 1931-1934 г., снабдява него и семейството му с дипломатически паспорти, молейки го да напусне страната. На вероятността от опасност за живота му, интелектуалецът, приел литературния псевдоним Фра Дяволо, отвръща:
„Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.”
За съжаление съдбата се оказва немилостива и песента на щуреца е смачкана под петата на политическите събития. Но литературното му и художествено наследство продължава да дърпа най-тънките струни на човешките души с пицикатото на таланта, който не може да бъде просто премахнат.
Райко и Весела Алексиева
Избрахме за вас – 12 заповеди за щурците от Райко Алексиев
1. Стреми се да създадеш колкото може повече веселие на околните.
2. Никога не издавай своите болки и лични огорчения и не оплаквай като дърта баба. Оплакването буди съжаление, а съжалението е просяшка монета.
3. Не се озлобявай срещу никого. Дори когато осмиваш някого, не го мрази. Омразата и озлоблението пречат да се създаде хумор и превръщат духовитостта на псуване. А псувнята не е препоръчителна в обществените отношения.
4. Осмивай този, който заслужава, но не от свое, от обществено гледище.
5. Осмивай и иронизирай, колкото можеш, но пази да не превърнеш осмения на жертва. А направиш ли го такъв, престани да го осмиваш, защото хората ще почнат да го съжаляват и твоите по-нататъшни шеги отгоре му ще звучат като издевателство.
6. Занимавай публиката със собствената си личност само дотолкоз, доколкото можеш да осмееш и някои свои недъзи или слабости. Ако дарът, който Бог ти е дал, почнеш да го употребяваш да се кичиш сам с труфила – сам ще станеш смешен пред очите на другите.
7. Имай винаги собствена идеология и собствен светоглед. Дори да е погрешна идеологията, щом е собствена – прощава ти се. Пази се обаче да услужваш на чужди идеологии, защото от „обществен коректор”, (какъвто трябва да бъде хумористът), ще се превърнеш на жалък шут в чужд палат.
8. Никога не казвай: „Аз ще осмея този и този или това и това.” Смехът и осмиването идат непреднамерено, без оглед на личностите, а само по подбуда от проявленията им.
9. Знай, че и преди тебе е имало хумористи, така че веднъж казана от тях духовитост, не я повтаряй, приписвайки й свое авторство. Нищо по-жалко няма от това да приписваш остаряла и известна шега. А ако е толкоз хубава, че те изкушава да я поднесеш пак на читателя, съобщавай, че е чужда, или най-малко не се подписвай сам под нея.
10. Никога не цитирай свои собствени духовитости. Остави това на другите. Цитират себе си само ония, които веднъж са казали нещо сполучливо и се усещат слаби да кажат подобно нещо и в бъдеще.
11. Не разказвай в компания чужди анекдоти. Ако можеш, измисляй в момента свои шеги и задявки. Хумористът не е актьор, а творец.
12. (Най-важната заповед) Не искай хонорар за всяка написана шега, защото ще опечалиш редакцията. А хумористът… знае се, не бива никого да опечалява.
AFISH.BG
