Коледният дух е пуснат от бутилката и както всяка година обхожда всички кътчета от градове и селца до прашните ъгълчета на душите. Коледният дух не е само в шопинга, в светлините на елхите, в развързването на кесиите през декември, за да затегнем коланите през януари, в писането на писма или програми какво искаме от добрия старец или от самите себе си през следващата година. Коледният дух е усещане за празник в сърцето.
Не, не е тривиално. Вярно е, дето празниците в сърцата могат да са целогодишни, те нямат определена дата, или ги носиш и празнуваш в себе си, или забрави, че баш Коледата ще ти прави веселото. И все пак като ти замирише на борова смола, на канела, мед и ванилия, на разпукнат дрян и дъхава питка, току-що извадена от фурната, като светнат лампичките и се заиграят отблясъците им по играчките на елхата, като се люшнат сенките на обичните ти хора с пламъчето на празничната свещ, друго си е.
Младият ми приятел откровено не обича Коледа, за него Великден е истинският празник всяка година. Което не му пречи да се предаде и на коледния дух и си е нагиздил елхата преди две седмици, за разлика от мен, дето чака все последния момент.
Всяка година се тиражира мантрата, че по Коледа стават чудеса, та може би затова подсъзнателно се надяваме и на нас да ни се случи нещо чудесно. Знае ли човек. Аз, дето в спуснати от нищото неща не вярвам, защото ако ми трябва чудо, знам, че трябва да запретна ръкави и да се опитам да си го забъркам, се улавям, че понякога се надам отнейде да ми се подаде я солница, я захарница, та да ми се подскаже какво точно липсва в съставките. Щото ей тъй да седиш със скръстени ръце, да се цупиш на света, да страдаш къде мълчаливо, къде гръмко, че не ти се дават полагаемите чудеса, си е жива простотия.
Не от оная, свещената, отлитнала с дима от кладата и душата на Ян от Хусинец, за да е посипан света с нея до наши дни, че и докато светува. Прост човек и простак са две различни неща, който не го разбира, няма смисъл да го обяснявам. Пък и нямам претенции за последна инстанция. Нито за първа. Имам бегли претенции за грамотност, за поназнайване на туй-онуй, за толерантност и уважаване на чуждото мнение. Както написах на една нахвърлила се върху фейсбук профила ми женица, много неща са до време, но възпитанието е до гроб. Тя не се съгласи, но как да й обясня, че ако го нямаш това възпитание, първите седем години, надстройката през всичките следващи, ще си кудкудякаш, търчейки из социалната мрежа като метилява овца.
Знам че никоя овца не кудкудяка, но и никой средно грамотен човек, защото у нас средното образование е задължително, няма да напише „охажор”. За да не си мислите, че това е някаква иностранна дума, ще ви я преведа – женицата ме обвиняваше, че имам млад ухажор. Не се смейте много, когато човек не е бил ухажван, как да знае правописа. Или когато е бил ухажван неправилно, пак ще му бяга пустия правопис. А когато е невъзпитан, нещастен по своему и злобен, ще си вре носа в чуждите работи. Просто защото си няма свои. Защото не само коледният, но и какъвто и да било светъл дух не може да го обхване. П
ука ми на мен, че някой ми яде парцалите, че ми завижда за каквото си измисли – от трите ми деца, през книгите ми, та до мъжете ми – ама поне грамотно да го прави, бе! По Коледа особено състрадателна ставам, та ме обхваща жал към неграмотните и бездуховните хорица. Знае ли човек на какъв хал са, щом са опрели до това да намират смисъла на съществуването си в чужди пространства, чужди радости, чужди празници. Вместо да си създадат свои, ако не са ги научили и не са им ги оставили като традиция.
Тази лична вметка не е поплак, че някой ме е обидил. Да ме обиди може поне равен ми. Глупости на търкалета, че ако не търчаха на рояци да ме жилнат, да ме засегнат, да се опитват да ми стъжнят живота, щях ли да оцелея, че и да цъфтя и връзвам?! Ако човек няма съпротива по пътя си, пиши го бегал. Значи влачи едно невзрачно съществуване, никому не пречи, но и никому не прави впечатление. Ей тъй, стои с няколко съчки край чуждите клади и току подхвърли някоя, белким го отбележат. По-различно от Ян Хус обаче няма как, доказано е. А от тази свещена простота до обикновената простащина е една суха съчка разстояние.
Простакът няма да го разбере, но аз да си го кажа. Щото коледният дух не е в прасетата и в пуйките, а в хората. Прасетата и пуйките засищат тленното тяло, духът засища човеците. Или ако го обърна – простакът кълве останките от чуждите преживявания, изживявания, успехи и чудеса, умният, грамотният, знаещият и можещият сам си ги сътворява. Щото има дух. Не оня „Дух” на Патрик Суейзи. Не дори коледния в конкретния случай. А онзи, дето, казват, му е вдъхнат от Създателя.
Та нека духът ви е висок, нека е празничен, нека е светъл и благороден, нека витае заедно с другите светли духове и да ви е коледно на трапезата, на мегдана, помежду ви. На всички. А, там някой хапе устни и подсмърча в студената празна постеля? Е що така, бе, Миме?! Я се огледай, ослушай се и ако не те е сгазил още влакът на Sancta simplicitas, значи има надежда Santa Claus да ти донесе някое чудо. Цели десет дни има още.
Маргарита Петкова
AFISH.BG
