Когато Камий Розали Клодел и Огюст Роден се срещат, между тях прехвърчат първите искри на онова, което после ще помете и двамата със страст и сила, възможна за изразяване само в скулптура. Роден е надхвърлил четирийсетте, а тя е едва на 19. Това се случва след като наставникът на Камий от Художествената академия в Париж – Алфред Буше, я завежда в ателието на Роден. Там се трудят десетки негови помощници, а Буше има идеята майсторът да учи момичето. Какво обаче вижда Роден? „Прекрасно чело над дивни, лазурносини очи – като в картините на Ботичели; големи чувствени устни; гъста златисто-кестенява коса, която се спуска до кръста й. Външност, която впечатлява със своята дързост, превъзходство над останалите. И… детинска наивност.” Това е описанието на Камий, направено от брат й Пол, но именно такава я вижда и Роден в онзи паметен ден.
В началото ваятелят й се присмива, че има смелостта да се нарича скулптор и решава да пробва издръжливостта й като я кара да върши най-мръсната работа – да меси глината, да чисти боклуците от гипсовите фигури и да въвежда ред сред мъжете в ателието. Роден я наблюдава внимателно и освен, че е привлечен от красотата й, е запленен от възможността й, също като него, да твори с необуздана ярост.
Не е ясно кое се случва първо – дали Камий става любовница на Роден, и след това той й се доверява да довършва скулптурите му, или обратното. Но всъщност това няма значение, защото започва едно дълго партньорство, подчинено на веруюто: „Страстта движи живота”.
Роден има и официална любовница – Роз Брьое, от която има син и с която няма намерение да се разделя. Камий иска съвсем друго – собствено дете и възможност да твори извън сянката на любимия си. За жалост не получава нито едното от двете. Роден се оттегля в провинцията при вярната си Роз, а Камий остава в Париж, за да се опита да извади от руините собствения си живот и кариера. Причина за неуспеха й е мнението, че тя подражава на учителя си.
След като Роден се жени за Брьое, Камий изпада в депресия и не може да изкарва пари. Но общото между двамата остава дори в смъртта. Тя е трагична както за Огюст, който умира от премръзване през 1917 година на 77-годишна възраст, така и за нея – изоставена в нищетата на лудницата, на 19 октомври 1943 г. Преди 75 години. „Кралицата на бронза” завинаги.
AFISH.BG
