ЩО МИ Е МИЛО И ДРАГО
Що ми е мило и драго,
че се е пролет пукнала,
сичко излезло на трева,
и стока, море, и мака –
сиви говеда в гората,
врани коньеве в полето,
на хиладници овчици
и на стотини козици.
Сичка е стока весела,
сичко е живо и здраво,
сичко на паша тръгнало.
Орач ми оре в полето
полските равни рудини,
полските цели целини.
Два му волове ангели,
стратурково му ралото,
босилкови му жеглите,
босилек много мирише,
та сичко живо събуди.
Сичките живи животни,
сите по него пойдоха,
сите се Богу молеха:
– Я дай ни, Боже, я дай ни,
тая година най-добра,
на сички здраве и живот,
орачу добър берекет!
© Българска народна песен
ХЕЙ, ПРОЛЕТ ИДЕ!
Хей, пролет иде! Дигат се мъглите.
Къде ги вихри влачат, дявол знай.
Дерат се ризите на планините —
хей, пролет иде в наший роден край!
Кокичето отдавна се подаде:
предвестникът на пролетта не трай
за нея друго цвете да обади.
Хей, пролет иде в наший роден край!
Хей, пролет иде! Сепна се хъшлака
и викна сетей път: “Кръчмарю, дай!
Налей, обеснико, дружина чака!…” —
Хей, пролет иде в наший роден край!
И плъпнат харамии… А гората
чернее още; ала кой ти хай!
Напред, предвестници на свободата —
хей, пролет иде в наший роден край!
© Кирил Христов
ПРОЛЕТ
Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!
Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.
Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.
Тя пита: “Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?”
И после те грабва и носи
на своите светли крила.
В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.
Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична –
отвънка е пролет! Здравей!
© Никола Вапцаров
AFISH.BG
