ЗАКЛИНАНИЕ
Ако се опиташ
да ме впримчиш,
боса ще избягам –
цигани да търся.
Шарена поляна
къща ще ми стане,
ще се любя
по тревата,
дълго и горещо.
Затвори ме в рамка,
само ако смееш!
Рамката дори за огън
ще разчупя.
Ще забравя бързо –
дълго ще си спомням.
Хайде затвори ме!
Циганка ще стана.
*
Белите ми самодиви
някой ги с огън наказа –
росенът стана на пепел,
птици и дърве – на въглен,
а от любовното биле
корен дори не остана.
Неми са, вместо да пеят
белите ми самодиви,
цели им в сажди нозете,
в черни треви се препъват.
Тайно се молят за буря.
Гръм ако не ги уцели
белким им дреха оплакне,
утре да могат да тръгнат
подир славеева песен,
росенче да си отчуват,
че да ни има и после.
ВАРИАЦИЯ ЗА БЛУС
Луната е захвърлена огризка,
която бърза да се скрие в облака,
да ни остави в тъмното изгубени
под бухналия вятър на тополите,
във отражението на реката,
във въздуха със мирис на любов.
И с чувството, че сме безсмъртни.
Като луната, дето знае всичко.
Защо ли утре вечер пак ще търси
обекти за експеримент…
КАФЕ
Изпий ми кафето
не само защото ме няма.
Отвлече ме мисъл незнайно къде.
Така ще усетиш,
че чувството в мене е нямо
и само по усет
прониква във твойто сърце.
А там бъди като себе си –
див и дори безобразен …
Една серпентина от нежност
ме връща при теб,
когато ще можем
„Обичам те” просто да кажем.
А ти, между впрочем,
свари ли кафе ?
ШАЛ
Ще си купя шал.
Огромен шал,
в който да се скрия.
И ще го оставя вместо мене
да поема гнусните нападки,
всички кални думи и обиди,
фразите, които ме преследват,
славословията безогледни
и неискрения смях.
Ще си купя шал.
Прозрачен шал,
за да мога ясно да ви виждам
вас, които ме обичате
безрезервно и безцеремонно.
Като мойте обяснения в любов –
всичките са въпреки.
Ще си нося шала като мантия,
или като рицарски доспехи,
или просто като шал.
Нали е хубав?
© Ели Видева
AFISH.BG
