А може би вече го осъзнава, че все още предпочита да вярва в теб. Все още избира да вижда доброто у теб, въпреки всички нанесени разочарования. Все още чака да се промениш, да видиш истинската й стойност, да й дадеш любовта, която заслужава.
Но един ден ще разере, че проблемът никога не е бил в нея. Че тя винаги е била достатъчно добра. Но явно не и за теб. Просто защото никой не е достатъчно добър за теб. Никой освен самият теб.
Един ден ще разбере, че вината не е нейна. А твоя. Защото ти си този, който не участва истински във връзката ви. Ти си този, който не се бори за нея. Който не се бори за никого. И за нищо. Освен за себе си.
И този ден тя ще започне да руши пиедестела, на който си стъпил. Пиедестала, който тя изгради за теб. Този ден ще започне да гради нов пиедестал – за самата себе си. И тя ще започне да се грижи за себе си по начина, по който се грижеше за теб.
Този ден ще осъзнае, че не трябва да е толкова трудно. Че ти си този, който го прави трудно.
И ще спре да те слуша. И да ти вярва. Ще спре да приема безкрайните ти извинения и да те оправдава. Ще спре да си затваря очите за егоизма ти.
Защото един ден ще осъзнае, че се е уморила. Уморила се е да се бори за теб. Уморила се е да те чака. Уморила се е да страда.
Уморила се е от игрите. От това да внимава какво да каже, как да го каже и колко време да изчака, преди да го каже.
Уморила се от смяната на настроенията ти. От това, че един ден искаш да си с нея, а на следващия искаш да избягаш от нея.
Уморила се е от несигурността. И от страха. И това да е сама, когато уж не е сама.
© К. Кърли
AFISH.BG
