*
Аз тая нощ завинаги ще помня.
И улиците, минати със теб.
Звездите грейнали огромни
в небето, тъмно като креп.
Ще помня как ръце към теб протегнах.
Ще помня силата, с която ги възпря.
Лицето ти монашеско и бледно
и погледа ти, скръбно в мене взрян.
За мене ти остана си загадка.
Остана недолюбен, неразбран.
И твойта ласка беше много кратка,
а цял живот горя ме твойта длан.
© Виринея Вихра
AFISH.BG
