Соня Йончева – българката, за която месеци наред не спира да говори елитът на музикалния свят, вече е готова с новия си албум с класически произведения. Още преди да се е появил на пазара, дискът вече е обсъждана тема в социалните мрежи и очакванията са огромни. Озаглавен е „Хендел”, тъй като съдържа арии от най-големите шедьоври на Георг Фридрих Хендел. Премиерата е на 3 февраури, включително в България, броени дни преди церемонията за тазгодишните награди „Грами”, на която Соня ще очаква първата си статуетка.
„Handel” е вторият самостоятелен студиен албум на сопраното след дебютния „Paris, mon amour” („Вирджиния Рекърдс/Sony Musi”), който бе номиниран за наградата „2016 International Opera Award” в категорията „Най-добър албум с оперен рецитал”.
Албумът „Соня Йончева – „Хендел” (издание на „Вирджиния Рекърдс/Sony Classical”) представя впечатляваща галерия от музикални портрети на жени, определящи сами собствената си съдба – също като Соня Йончева, която е всепризнат артист, майка и съпруга. „Благодарение на поразителната си вокална изразност, оперната прима успява да вдъхне нов живот и емпатия към емблематичните героини от шедьоврите на бароковата музика като Клеопатра, Алцина или Агрипина. За нея дамите в произведенията на Хендел са символ на силни и независими жени, вдъхновявали поколения наред в историята на човечеството”, коментират нейните издатели.
Записите са и завръщане към началото на професионалния й път – именно бароковата музика е първата музикална любов на Соня, оформила представите си за това изкуство в академията за млади певци на Уилям Кристи – „Jardin des Voix”. Кариерата на 35-годишната Йончева започва във Франция през 2011-а с ролята на Клеопатра от операта „Юлий Цезар” на Хендел в Реймс и Версай, последвана от ролята на Попея от „Коронацията на Попея” от Монтеверди и Попея от „Агрипина” от Хендел в Лил и Дижон под диригентската палка на Емануел Хаим.
Соня Йончева е номинирана за предстоящите награди „Грами” в категорията „най-добър оперен запис” заедно с творческия състав, записал оперния албум „Сватбата на Фигаро” от Моцарт.
Пет години по-късно, след като вече е сред най-големите оперни гласове, тя решава да се върне към тази музикална епоха и записва албума с арии от Хендел, превърнали се във вокален канон за любителите на бароковата музика: „Алцина”, „Теодора”, „Роделинда”, „Агрипина”, „Юлий Цезар” и „Идоменей”. Повечето от тези опери са написани, докато композиторът е директор на Кралската музикална академия и работи в Кралската опера в Ковънт гардън. Там са поставени и за пръв път пред публика.
Музикалната критика: “Йончава е най-добрата Виолета след Мария Калас!”
А откъде идва успехът на Соня Йончева? На първо място, разбира се, е талантът й, а редом с него е силният й характер. Ролите й от белканто репертоара (от оперите „Норма”, „Бохеми” или „Травиата”) в Берлинската държавна опера, Парижката опера, Метрополитън опера и Баварската държавна опера предизвикват изумление и възторжен прием от страна на публиката и музикалната критика. Пресата я определя като „най-добрата Виолета от Мария Калас насам” и „вероятно най-добрата „Травиата” в света в момента“ („Die Welt”, Германия).
Красивият й лиричен сопран и артистичността й помагат на родената в Пловдив млада оперна певица да превърне всяка роля в нещо различно, много свое. „На сцената се възприемам много повече като разказвач на история, отколкото като певица”, споделя Соня Йончева в интервю след триумфалния си дебют като Норма от едноименната опера на Белини на сцената на Кралската опера в Лондон през септември 2016 г. Тогава тя замести титуляра в постановката – оперната дива Анна Нетребко, която се отказа от ангажимента и даде възможност на българката да изкачи още едно стъпало в кариерата си.
Малко по-късно дойде и вестта, че Соня Йончева е сред номинираните за тазгодишната награда „Грами” в категорията „Най-добър запис на опера”. Част е от творческия екип, записал „Сватбата на Фигаро” от Моцарт за „Дойче грамофон” по диригентството на канадеца Яник Незе-Сеген. В записа, направен във фестивалния театър в Баден Баден, Соня Йончева е графиня Алмавива. Оценката на критиката е категорична: „Записът впечатлява преди всичко с изпълненията на двете дами в главните роли… Графиня Алмавива на Соня Йончева е от най-висока класа. Нейното лирично и експанзивно сопрано с изключително атрактивен тембър, елегантността на представянето, перфектния начин на изразяване, ангажираността й в ансамблите, игривостта, с която преодолява техническите препятствия, всичко това е истинска мечта. Тя е дива отгоре до долу.” („Online-Merker”) Дали ще се нареди и сред призьорите, ще разберем на 12 февруари.
Соня танцува със своя ментор Пласидо Доминго
През тази година на Соня Йончева й предстоят серия от концерти с бароков репертоар и участия в постановките „Евгени Онегин” в ролята на Татяна и „Бохеми” като Мими в „Дойче Опер” в Берлин. През юни и юли я очакват в Миланската скала, а след това ще пее в постановките на „Манон“ в Монте Карло, на „Травиата“ в Метрополитън опера, както в „Милосърдието на Тит” от Моцарт на фестивала „Фестшпилхаус” в Баден Баден. Ще бъде и сред солистите на гала концерта на Виенската Щаатсопера през май заедно с Пласидо Доминго.
Явно след щастливия септември на 2016-а се задава щастлив февруари и още по-щастливо лято на 2017-а за Соня Йончева. Заслужава го – всички, които я слушахме на живо в зала „България” преди две години, знаем това.
Соня, съпругът й Доминго и синът им Матео
Беше през пролетта на 2015-а. Само два месеца, след като бе родила сина си Матео, тя беше „спасила” постановка на „Бохеми” в нюйоркската Метрополитън опера (повикана спешно заради заболяване на певица) и очакваше истинския си триумф на същата сцена с „Отело”. Но дойде и се раздаде на българската публика заедно със Софийската филхармония под диригентството на своя съпруг, венецуелеца Доминго Хиндоян. Часове преди концерта разговаряхме и Соня Йончева ми разказа следната история:
„Бях на шест години. Тогава всички ме питаха каква ще стана, като порасна. И аз, толкова малка тогава, не можех да разбера какво искам от живота, затова попитах мама: „Мамо, ти какво мислиш – каква ще стана, като порасна?” И тогава тя ми отвърна: „Ами естествено трябва да кажеш на всички, че като пораснеш, ще станеш най-великата музикантка в света!” Погледнах я учудено и казах: „Добре! А какво точно означава това?” Мама продължи: „Ами ще се научиш да свириш на пиано и с твоята музика всички ще те обожават!” И тази случка от детството ми даде тласък на всичко по-нататък в моя професионален живот. Защото майка ми някак си винаги е имала нюх за нещата и аз винаги съм се вслушвала в нейните съвети… Никаква представа нямам откъде й хрумнаха тези думи, но знам, че тя самата винаги е мечтала да бъде артист – да свири, да играе в театъра – но никога не е успяла да го постигне поради хиляди причини. За нея беше важно ние двамата с брат ми да се реализираме в тази насока.”
Другият важен човек в началото на големия път на Соня Йончева е нейната учителка Нели Койчева. „От нея се научих да бъда винаги близка с хората, да помагам – дори човекът да не е в беда, аз да съм този, на когото могат да се облегнат. Да съм стабилна – тя беше за мен това.” Както се казва, дай, Боже, всекиму – не само шансовете, а и таланта и трудолюбието на оперната прима.
На заглавната снимка – през 2015 г. Соня Йончева печели най-престижното отличие в света на класическата музика в Германия – наградата „ECHO Класик” в категорията за „най-добър нов артист на годината”. Снимки: sonyayoncheva.com и „Вирджиния Рекърдс/Sony Classical”
Виолета Цветкова, AFISH.BG
