Сесилия Ахърн е родена на 30 септември 1981 г. в Дъблин, Ирландия. Дъщеря е на бившия ирландски премиер Бърти Ахърн. Има по-голяма сестра – Джорджина Ахърн, и доведен брат – Ники Бърн, член на попгрупата „Westlife“. Завършва специалност журналистика в колежа „Грифит“ в Дъблин.
През 2002 г. пише първия си роман „P.S. Обичам те!“. Той излиза на бял свят две години по-късно и става международен бестселър. Адаптиран е за големия екран, като в едноименния филм участват Хилари Суонк, Лиса Кудроу, Кати Бейтс и Джерард Бътлър.
Следващият ѝ роман „Където свършват дъгите“ е издаден през 2004 г. Той също става бестселър, печели немската награда „Корин“, и през 2014 г. е екранизиран в успешния филма „Love, Rosie“ с участието на Лили Колинс, Сам Клафлин и Кристиан Кук.
В периода 2007 – 2009 г. е съавтор и продуцент на наградения телевизионен сериал „Коя е Саманта?“, а следващите ѝ романи „Ако можеше да ме видиш сега“, „Място, наречено ТУК“, „Благодаря за спомените“, „Подаръкът“ и „Дневник на утрешния ден“ също са в челните класации на бестселърите. Книгите на писателката вече са издадени в над 40 страни по света.
Ето какво споделя с читателите Сесилия Ахърн:
„Човек трябва да се научи да живее с любовта си, а не да се крие от нея.“
„Да обикнеш човек, който ти отвръща с взаимност – това е само по себе си чудо.“
„Когато хората казват „Това е дълга история“, обикновено имат предвид, че историята е толкова кратка и идиотска, че се срамуват да я разкажат.“
„Не искам да съм една от тези, които някога са били толкова важни, значели са толкова много, чиято дружба така са ценили, а след няколко години са се превърнали в неясен спомен…“
„И така, дотътрих се до ваната, бухнах се във водата и реших да се удавя. Тогава изведнъж си спомних, че съм си запазила няколко парчета от вчерашната шоколадова торта. Каквото и да говорят, съществуват на света неща, заради които си струва да се живее.“
„Ти можеш да бягаш и дори да избягаш, но работата е там, че никой не е успял да избяга от себе си.“
„Животът няма как да се състои само от чудесни мигове. Ако можеше, те щяха да престанат да са чудесни и да се превърнат в обикновени. Как да оцениш щастието, ако никога не си страдал?“
„Добрите момичета винаги се озовават в глупава ситуация.“
„Ще се удивиш колко прекрасно е да ставаш сутрин от леглото, ако ти предстои да правиш нещо, което не извиква желанието да скочиш през прозореца.“
„Цели се в Луната: дори да не уцелиш, все пак ще останеш сред звездите.“
„Паметта ни е единственият контакт, който се е запазил в нас. В паметта си можем отново и отново да прегръщаме и целуваме близките си, да се смеем и да плачем заедно с тях. Тя е главната наша ценност.“
„Толкова дяволски трудно е – непрекъснато да се стремиш да бъдеш щастлива.“
„Представете си какво е това – да причиниш някому болка, да го накараш да се почувства самотен, обиден и необичан, защото смяташ, че така за него е по-добре.“
„Ако можеше чудесата да се записват с помощта на химични формули, хората биха им вярвали много повече.“
„Има хора, които не те прегръщат непрекъснато и не играят с теб разни игрички, но въпреки това те обичат. Те просто не знаят как да го кажат.“
„Когато сърцето се разбива, това става безшумно. Вътре в нас всичко се раздира от викове, но никой не ги чува.“
„Дори не знам кое е по-тъжно: да нямаш мечти или да търсиш чуждите в интернет.“
„Нима е нужен Париж, ако те притискат в обятията си?“
„Ако хората са създадени един за друг, те задължително ще бъдат заедно.“
Снимка: cameralook.it
AFISH.BG
