Дошъл на този свят като Жан-Алексис Монкорже трябвало още в детството си да търпи несгодите на семейството. Затова характерът му се оформя доста тежък. “Бях обратното на измъчвано хлапе, защото ме оставяха да правя каквото си искам. Липсваше ми известна нежност, внимание или привързаност от страна на родителите ми”, признава Жан, който след години приема името Габен, с което татко му се подвизава по афишите.
В “Бандера”
На кастинг за актьори съдбата му се усмихва – в залата присъства звездата на мюзикхола “Мулен Руж” Мистингет. Тя го привлича и през 1929-та името на амбициозния младеж вече става известно. Неусетно се утвърждава като добър актьор. Идват и първите предложения в киното. “Всеки с късмета си” (1931) на Жак Турние логично е оперета, а в “Парижки развлечения” (1931) на Аугусто Дженина вече получава драматична изява.Все още е скован и непохватена мимиката му е вдървена. Но това с годините ще стане негова запазена марка. “Дадох си сметка, че колкото по-неподвижни бяха чертите ми, толкова по-истински изглеждах. Сглобяването на плановете при монтажа правеше по-ясни чувствата, които внушавах, без да ги преувеличава”, споделя той.
С Даниел Дарио
Но човекът, който прави истинския Габен, е Жан Реноар. По световните екрани вече се появява човекът-скала, силният и търпелив самотник, който се пренася в жертва на зрителите. Габен приема похвалите като нещо задължително. Когато прочитал нещо не добро за себе си, помръквал и изкарвал гнева си върху близките си. Да критикува Габен имал право само един човек – Жан Реноар.
С Мишел Морган
По време на снимките на “Буксири” през 1939-та той започва страстна и краткотрайна връзка с Мишел Морган. “Всичко в него беше чисто, със същата непринуденост в поведението, както и в ролите си”, казва звездата. Втората световна почва и той е мобилизиран, но отказва да ухажва режима във Виши и емигрира в САЩ, където го оценяват по достойнство, наричайки го “френският Спенсър Трейси”. В Холивуд открива Морган и някои други французойки. Съблазнява Джинджър Роджърс, преди да завладее Марлене Дитрих. “Синият ангел” доверява: “Изгубил ориентири, Габен се хвана за мен като сирак за майка осиновителка, а аз бях очарована да се правя на негова майка. Тогава тя е над 40. Със съпруга, германския режисьор Рудолф Зибеси, отдавна поддържа само дружески отношения. Официално все още са мъж и жена, но двамата водят съвсем свободен начин на живот. Дитрих помага на Жан да се устрои в Лос Анджелис.
С Марлене Дитрих
Французинът е покорен още в мига, в който я чува по телефона. Характерният глас на Марлен винаги е бил сред неотразимите й оръжия за съблазняване. Учудващо е как грубоватият и не особено красив френски актьор, когото недолюбват в Холивуд, се превръща в идеал за тази изтънчена актриса. Но за нея това се оказва голямата любов, която носи до края на бурния живот. До този силен човек своенравната мъжемелачка се превръща за всеобща изненада на всички в покорна домакиня. Тя, която е привикнала да бъде в центъра на шумни компании, наема малка къща, където се опитва да усвои тайните на френското кулинарно изкуство. Научава се да говори с акцента на Габен, възприема навиците му и почти забравя за киното. От снимачните площадки често изпращат хора да я търсят, които я откриват в кухнята с готварска книга в ръце. Марлене е буквално обсебена от желанието да направи по-приятно пребиваването на своя любим в Америка.
С Мирей Бален
Но не всичко в отношенията им е толкова идилично. Габен, който бил доста ревнив, често в пристъп на ярост си позволява да я удря, заплашвайки я, че ще я напусне. В края на краищата той решава да замине на фронта, постъпвайки през 1943 г. като танкист в армията на генерал Де Гол. Не го спира дори и новината за бременността на Марлене. Тогава Дитрих прави аборт, анулира холивудските си контракти, разпродава част от имуществото си, за да обезпечи официалното си семейство. И заминава за Европа с трупа фронтови артисти.
След десанта в Нормандия през 1944 г. Габен участва в освобождението на Париж. Журналистите заснемат трогателната сцена, когато Дитрих нетърпеливо го чака сред тълпата и при появата на Жан Габен, който влиза в Париж на танк, неудържимо се хвърля в прегръдките му. Голямата им любов е пословична, но след поредица от сцени и раздели Габен скъсва с нея завинаги. След войната Марлене Дитрих се завръща в Ню Йорк, където я очаква законният й съпруг, а Габен остава в родината си.
С Ален Делон и Лино Вентура
Жан Габен за известно време забравя киното, поради това че участва в Съпротивата, служи във флота, съпровождайки транспортни кораби, дори и в Русия, и получава два ордена. Но и киното се отнася с известна неблагодарност към него. Намират го за преждевременно остарял с побелелите му коси и изпити черти. Габен си дава сметка за това, става по-взискателен и по-нетърпелив отпреди и се завръща с филма “Вратата на нощта”.
И най-сетне открива жената, която е чакал. Доминик Фурние е манекенка при “Ланвен” и двамата стават семейство през 1949-та. С нея легендата прекарва остатъка от живота си и има три деца – дъщерите Флоранс и Валери и сина Матиас. Габен, който вече получава най-големите хонорари в бранша, си купува имението “Ла Пишониер” в Нормандия. 50-те му години са най-плодотворният му период. Гангстер, полицай, Жан Валжан или Мегре той е още барон, работник, селянин и ресторантьор – преди да изиграе двете си най-хубави роли под режисурата на Отан-Лара: на художник анархист в “Преминаване през Париж” (1956) и на адвокат във “В случай на нещастие” (1958). Той рисува картини, дори отново пропява на стари години и записва популярни шансони като “Сега зная” (1975), в които е удоволствие да се слуша изключителния му боботещ тембър.
“Момчета като Делон, Белмондо и Депардийо имат голям талант – казва Жан Габен. -Те вече изиграха и могат още да играят персонажи като тези, които аз съм играл, но тяхното родство с мен спира дотук.” Все пак днес във Франция смятат Жерар Депардийо, на когото той дава път в “Комисарят убиец” и “Делото Доменичи”, за наследник на неговия актьорски натюрел. На три пъти Жан Габен е номер едно, оставяйки зад себе си Белмондо с 30 на сто зрителско одобрение.
Белодробно заболяване, предизвикало сърдечни усложнения, прекъсва живота на една от легендите на френското и световното кино. Прахът на двукратния носител на наградата “Сезар” и офицер от Ордена на почетния легион, е хвърлен в морето от кораба “Ла троа” на 19 ноември 1976-та в присъствието на Ален Делон.
Дъщерята Флоранс пуска букет гергини. А за публиката остават “Кеят на мъглите”, “Великата илюзия”, “Двама мъже в града”, “Котката”, “Сицилианският клан”. От 50-те години на миналия век до последния си филм Габен се превръща във френския киноимператор и никой не си и помисля да го детронира.
AFISH.BG
