• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Откъс на деня

„Сега ме оставете да си ида. Ще поизляза сам, защото съм зает…”

afish by afish
31 May 2018
in Откъс на деня
0
„Сега ме оставете да си ида.  Ще поизляза сам, защото съм зает…”
0
SHARES
13
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

КАМБАНИ

Човече стар, със голите ръце,
Крузо, отново между хората…
Ти плачеше, или така на мене ми се стори,
когато слушаше от кулите на старото абатство
как се разливаха подобно прилив
въздишките на старите камбани над града.
О, Прояснение, ти плачеше
като си мислеше за бриза под луната
и за тътнежа на далечни брегове.
или си спомняше за странна музика,
която се поражда и заглъхва
под тъмното крило на вечерта
като заключени вълни
във морска раковина,
в които продължава да звучи морето…

2.

…О, имам повод и какво да възхвалявам.
Ти, мое чело, парещо под жълтите ръце,
о, мое чело, спомняш ли си колко нощна пот те е обливала?
За трескава и пуста полунощ и блудкавия вкус на щерна?
Припомняш ли си синята зора и нейните цветя, танцуващи
във залива на утрото,
и пладнето, по-звучно от бръмчащите комари,
за бързите стрели на оцветеното море?
О, имам повод, имам повод и какво да възхвалявам.
На кея имаше огромни кораби със музика и хълмове
с бакамови дървета; звучно капеха узрели плодове
с избухващи черупки.
Сега къде ли се намират тия кораби огромни
с музика на кея?
О, колко палми… Но тогава
морето сякаш беше по-достъпно и гъмжащо
с мними заминавания.
И етажирано като небе над плодните градини,
то се задавяше от златни плодове, от птици
и от теменужени риби.
Какви ухания упойни обгръщаха най-бляскавите върхове
и сякаш че опиваха с дъха на прежни времена,
а през изкуствения, направен от канелово дърво,
във бащината ми градина – о, превземки,
бълнуваше един смутен и тайнствен свят от броня,
люспи и черупки.
(…О, имам повод и какво да възхвалявам.
О, приказка благословена,
софра богато наредена.)


3.

Сега ме оставете да си ида.
Ще поизляза сам, защото съм зает:
очаква ме любимото ми насекомо
и с него имам нещо да разисквам.
Окото му, макар и грубо, златна капка,
чепато и тъй странно с пъпчици,
подобно на плода на кипариса,
ме прави неизказано щастлив.
Освен това аз съм в съюз
със синьожилестите камъни,
о, оставете ме да поостана седнал
между самотното приятелство на мойте колене.

© Превод от френски: Георги Мицков, Андрей Манолов, „Анабазис”

AFISH.BG

Tags: сенджон перс
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (351)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (819)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist