ОТГОВОР
Такива чудесни череши
за пръв път при тебе видях,
в зелените клони гореше
слънчев следобеден смях.
В някаква странна илюзия
сякаш попаднах пленен,
музика, алена музика
шумеше, звънеше край мен.
Рояк от звънчета червени
в очите ми още кръжи.
Ти стоеше замислен до мене.
– Гният! – рече. – Защо ли, кажи!
Защо ли!?
Но аз за череши
не зная ни болест, ни цяр.
Видях –
на вратата висеше
един тежък, сърдит катинар.
АТЕЛИЕ
Картините,
картините ги няма!
Ателието –
моят честен храм,
прилича на открита,
бяла рана,
в която влизам отмалял
и сам.
А аз за тях живях,
за тях изтръгвах
от себе си
лъча на всеки щрих.
Душата си
като платно разпъвах
върху олтара на статива сив.
Картините,
картините ги няма!
Изпратих ги в една изложба сам.
Сега
като открита,
бяла рана
е моята душа и моят храм.
И само звездно то небе наднича
в очите на човек усамотен –
на графика забравена прилича
в олтара на прозореца
пред мен.
***
С мрак и огън
съществува небето.
Съществува земята
с урагани,
скали
и вода.
Съществува човек
и с една Апасионата,
превърнала
тази дива планета
в звезда.
Георги Братанов
AFISH.BG
