„Сбогом, о, идиоти, които не знаете да цените хората си! Вървете по дяволите. Някой ден ще се върна с по една диплома във всеки джоб, с куп книги, които ще напиша в по-културна среда от вашата! Бог да ви е на помощ, когато всички ние – прокудените из Европа – си дойдем и вземем нещата в свои ръце.”
„Слуша мен! Съжалява, де учил вас на добри стар занаят! Нищо вас не научил Георг Хених, много жално ми. Работи, кога нема нищо, кога сам, и стар, и болен. Кога знае – живот отива си – как работи майстор. Жал ми за вас! Учил, але не научил – занаят по-голем от най-големи майстор! Занаят най-велики на свет и майстор щастливо, защо работи… Нищо, че нема пара, нищо, че сам, стар, болен и гладен. Работи за занаят! Не знае цигулка каква е? – каже вас: – виола д`аморе! Каже се на булгарски: цигулка за любов! Защо цигулка голема! – Защо любов на майстор голема! Никой виола д`аморе не свири? – Не свири, защо забравило да обича. Майстор забравило обича занаят. Клиент забравило обича цигулка. Цигулка забравило обича музикант. Човек забравило себе си обича.”
„Единственият, който учеше немски, бях аз. Всички учеха английски. Аз бях единственият, който искаше да стане писател. Всички искаха да станат Джими Хендрикс.”
“А колкото до любовта…трябва да приемеш, че тя преди всичко е болка. Дълга, дълбока, постоянна болка, която се понася с безкрайно смирение и търпение. Много повече страдание, отколкото удовлетворение.”
„Не знам дали мога да пиша, но всички вие помните, че мога да свиря! Небесни копелета, не се правете, че ви няма, моля ви, моля ви! – концертът не е свършил, уан, ту, три, фор!…
Това е соло за теб, Гофи, мир на талантливите ти пръсти, и соло за теб, Зина, мир на невинната ти слива!
Соло за теб, Катя, мир на сияйните ти камбани, и соло за теб, Ики, мир на черния ти дроб!
Крейзи… На който и етаж да си се покачил – чуваш ли? – това е соло за теб, мили мой! Мир на калцираните ти вени!
Извади глава от клоаката, Буби! Изтръскай тинята от ушите си! Това е соло за теб, мир на интелектуалния ти задник!
Люпи, бедно ченге… нека това соло е и за теб! Мир на пистолета ти!
LOVE! LOVE! LOVE!
Въпреки живота – всичко е любов!”
© Виктор Пасков
AFISH.BG