„Имало едно време три дръвчета, които растели на един планински склон и мечтаели в какво ще се превърнат, когато пораснат. Първото дръвче погледнало звездите, които блещукали като скъпоценни камъни над него. “Искам в мен да слагат съкровища – казало то. – Искам да бъда покрито със злато и украсено с диаманти. Аз ще бъда най-красивото ковчеже за скъпоценности в света!”
Второто дръвче се взряло в поточето, което бълбукало на път за морето. “Искам да бъда голям кораб – прошепнало то. – Искам да плавам по високите вълни и да нося велики царе. Искам да бъда най-мощният кораб в светa!”
Третото дръвче погледнало надолу към долината, където забързани мъже и жени работели в един шумен град. “Не искам изобщо да напусна този склон – рекло то. – Искам да порасна толкова високо, че когато хората се спрат да ме погледнат, да вдигнат очи към небето и да помислят за Бога. Аз ще бъда най-високото дърво в света!”
Минали години. Валели дъждове, пекло слънце и дръвчетата пораснали. Един ден трима секачи се изкачили в планината. Единият от тях хвърлил поглед върху първото дръвче и рекъл: “Красиво е това дърво. Идеално е за мен.” Той замахнал с лъскавата си брадва и дръвчето паднало. “Сега ще стана красиво ковчеже – помислило си то. – В мен ще слагат чудни скъпоценности.”
Другият секач погледнал второто дръвче и казал: “Това дърво е здраво. Става за мен.” Той вдигнал брадвата и второто дръвче рухнало. “Сега ще се нося по големите вълни – помислило си то. – Ще стана як кораб, достоен за царе!”
Третото дърво изтръпнало, когато последният секач го погледнал. То се извисявало право и високо и с върха си сочело небето. Но секачът изобщо не вдигнал поглед. “Всяко дърво ще ми влезе в работа” – измърморил той. Размахал брадвата и дървото се строполило.
Първото дърво се зарадвало, когато секачът го донесъл в работилницата на един дърводелец, но дърводелецът не мислел за ковчежета. С мазолестите си ръце той го превърнал в ясла за животни. Красивото някога дърво не било украсено със злато или напълнено със скъпоценности. То било покрито с талаш и напълнено със слама за гладните домашни животни.
Второто дърво се усмихнало, когато секачът го донесъл в корабостроителницата, но то не било превърнато в грамаден кораб, а в рибарска лодка. Тъй като била прекалено малка и слаба, за да плава по море или дори в река, тя била пусната в едно малко езеро. Всеки ден с нея носели мъртва вмирисана риба.
Третото дърво се смутило, когато секачът го нарязал на дебели греди и ги наредил в един склад. “Какво стана? – чудело се високото някога дърво. – Исках само да раста на склона и да соча Бога.”
Изминали много, много дни и нощи. Трите дървета почти забравили мечтите си. Но една нощ златна звездна светлина огряла първото дърво, щом една млада жена положила новороденото си бебе в яслите. “Бих искал да му направя люлка” – прошепнал мъжът до нея. Майката стиснала ръката му и се усмихнала, когато светлина озарила гладкото кораво дърво. “Яслите са така красиви” – рекла тя. В този момент първото дърво разбрало, че е приютило най-голямото съкровище в света.
Една нощ уморен пътник и неговите приятели влезли в старата рибарска лодка. Второто дърво кротко плавало по водата и пътникът заспал на кърмата. Скоро се надигнала страшна буря. Дървото настръхнало, защото знаело, че няма да издържи на вятъра, дъжда и вълните. Умореният пътник се събудил. Той станал, прострял ръка и извикал: “Мир!” Бурята спряла толкова бързо, колкото и започнала. Тогава второто дърво разбрало, че носи Царя на небето и земята.
Една петъчна утрин третото дърво се сепнало, когато неговите греди били издърпани от купищата в склада. Те били понесени по улиците сред разярената тълпа. Дървото потреперило, щом войниците приковали ръцете на един човек върху него. То почувствало, че било грозно, грубо и жестоко. Но в неделя сутринта, когато слънцето изгряло и земята потреперила от радост под него, третото дърво разбрало, че Божията любов е променила всичко. Тя направила първото дърво красиво, второто дърво здраво и всеки път, когато хората си спомняли за третото дърво, те мислели за Бога. Това далеч надхвърлило мечтата му да стане най-високото дърво в света.“
AFISH.BG