СМЪРТТА НА ЩУРЕЦА
Отри ме тя – най-сладката забрава,
забравата на полския щурец,
от струните направил си венец
и с мен напуснал своята морава.
В най-тихата морава – вечността,
царицата подземна го приема
и песента – божествена поема,
изпраща го далеч от тленността.
О, той не се страхува от смъртта –
целувката й слава му дарява
и този безизкусен земен зов
внушава му най-сладката забрава…
Създадена е Божата любов
да извисява и изпепелява.
чрез Пламен Тотев, фейсбук
AFISH.BG
