„В самотата няма ”случайно почукване на вратата” и самотникът не е естествено отклонение към ничий живот – за да се види с някого, той винаги уговаря среща по задължение, той не допълва живота на някого и в замяна никой не допълва неговият. Някой хора са самотни, защото избират да са такива, а други – защото никой не ги избира. Самотният човек е просто аксесоар. Декоративна катарама, елегантна огърлица, грозен колан или чифт красиви обеци…. Толкова. Дори отсъствието им да е печално, никой не умира.”
Ханде Алтайлъ, ”Неверни кафяви очи”
AFISH.BG
