Роден е на 3 октомври 1819 в Карлово. Учи при Райно Попович в родния си град, а след това в Пловдив, като след приключване на образованието си учителства известно време в Карлово. През 1837 заминава за Галац, където двамата братя на майка му – Христо Пулиев и Никола Пулиев – имат фирма за търговия с ориз. Скоро в Галац пристига и брат му Христо. В първите години те продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята започват сътрудничество с гръцката фирма “Теолого” в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. Братята откриват и тайните на банкерството – следят лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 г. 90% от приходите им са от банкерски операции. Ако сравним капиталите на фирмата през 1839 г. (145 000) и 1878 г. (11 631 000), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то увеличението е над 95 пъти. При смъртта на Евлоги състоянието му е 23 милиона.
Двамата братя Георгиеви участват в множество благотворителни инициативи със значителни суми. В продължение на много години Евлоги Георгиев подпомага издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др.
Венец на филантропската му дейност е сградата на Софийския университет. Откритото през 1888 първо и единствено Висше училище в Княжеството се нуждае от собствен дом.
Евлоги Георгиев
През 1896 той подарява на българската държава 800 хил. лв за построяване сграда на университета и предоставя парцел от 10 134 m2 в центъра на София (на стойност 200 хил. лв). С прагматизма на делови човек той знае, че просперитетът на българското общество е немислим без висше училище, в което да се преподават предмети „преимуществено от положителните науки с приложение към индустрията”. За тази цел той дава 6 млн. лв. от цялото му състояние и с дохода от тях да се основе и поддържа такова училище.
Централната сграда на Софийския университет, 1934 г.
С дарени от него средства е построено и средно техническо училище и фабрика в родния му град Карлово.
Евлоги и Христо Георгиеви са погребани в гробището Белу в Букурещ, Румъния, а гробницата им е призната за архитектурен паметник от румънската държава.
Българската държава обаче допуска да бъде оспорвано завещанието в полза на Пулиеви и позволява завеждане на дело срещу изпълнителя му Иван Евстратиев Гешов. Тези факти не са широко известни, но съществуват и не могат да бъдат подминати. Правителството губи процеса, въпреки разпита на многобройни свидетели. Според свидетеля Н. Бакърджиев още приживе Евлоги Георгиев казал: “Аз ще постъпя по такъв начин, щото никой да не може да атакува завещанието и да посегне на имота ми.” Не успява и българското правителство. Консултанти на Иван Евстратиев Гешов са професорите по гражданско право в Парижкия университет Марсел Планиол и Андре Вайс. Те се произнасят: “Как е възможна подобна лудост от едно правителство?”
Софийският университет днес
Съдебният процес забавя създаването на Висше училище, каквото предвижда член 13 от завещанието на Евлоги Георгиев. През 1896 той е дарил 800 хил. лв. и място от 10,5 дка на улиците “Дондуков” и “Цариградско шосе”. Желанието му било училището да се казва “Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово”.
Едва през 1934 г. от създадения от Евлоги Георгиев фонд най-напред е построен днешният ректорат на Софийски университет, а след това се построяват и другите 2 крила. Пред парадния му вход стоят скулптурите на двамата братя, дело на Кирил Шиваров.
AFISH.BG