Алберто Сорди е роден в Рим в семейство на свирач на туба в операта и на учителка. По този повод след време често ще се шегува, заявявайки: “Обичах училището, но не и учението!”
Започва кариерата си като дубльор на гласа на Харди от филмите на класическия комедиен дует Лаурел и Харди още през 1938г. Впоследствие се снима в над 150 продукции, успявайки да се нареди завинаги в “златната четворка” на великите италиански трагикомици заедно с Нино Манфреди, Уго Тоняци и Виторио Гасман.
В Италия неговата 80-годишнина бе чествана като национален празник, въпреки че няколко години преди това великият актьор се бе оттеглил вече от киното.
Въпреки че никога не се е женил и по образование е обикновен счетоводител, Сорди ще бъде запомнен и като един от най-оригиналните екранни любовници.
Но неговата фирмена марка все пак ще си остане онзи специфичен образ на “обикновения италианец”, мачкан от живота, но вечно амбициран да надхитри несгодите с умопомрачителните си номера и който бе еднакво понятен и близък както за зрителите в неговата родина, така и за публиката по целия свят. Самият Сорди признава пред журналисти, че се е старал да придаде на типажите си „всички наши недостатъци, мързела, страха” и да покаже „как ние, италианците, вечно гледаме някъде да се намърдаме, някак да се извъртим и това става причина за нещастията ни”.
Филмовата критика обаче винаги е била убедена, че Сорди иронизира италианците с много любов, и едва ли е виновен за това, че те са си точно такива – мошеници, с провинциални комплекси, хитреци на дребно, чуждопоклонници, хора затънали в дългове, ламтящи за добра службица, почитащи морала, но само когато им е изгодно. Днес повечето изследователи на киното са единодушни, че с по-голямата част от своето огромно творчество Сорди съумя да остави паметник на италианския антигерой. И досега той продължава да бъде символ на комедията по италиански, която не само умееше чудесно да ни развлича, но също така и да ни внушии онезначими идеи за човека и неговото място в обществото.
AFISH.BG
