„Човек може всичко да разбере – и как трепери ефирът, и какво става на слънцето; но как друг човек може да подсмърча по-иначе от него, това не може да го разбере.”
„Щастието е като здравето: когато не го забелязваш, значи го има.”
„Прекалената гордост е признак на нищожна душа.”
„Природата събужда у нас потребност от любов.”
„Музиката е разум, въплътен в прекрасни звуци.”
„На човек винаги му става някак съвестно и неловко, когато сам наговори много неща.”
„Нашите недостатъци растат на една почва с достойнствата ни, и е трудно да изтръгнем едните, щадейки другите.”
„Не ревнува този, у когото няма поне капка надежда.”
„Няма нищо по-тягостно от съзнанието за извършената глупост.”
.
„О, младост! Младост!… Може би цялата тайна на твоята прелест се състои не в това да имаш възможност да направиш всичко, а във възможността да мислиш, че ще направиш всичко.”
„Ако с младостта си отиваше и хубавото, то останалите възрасти от човешкия живот биха били до такава степен непоносими, че всеки щеше да си прерязва гърлото на тридесет и втората година. Много дрязги плуват в шумните вълни на младостта и отплуват с тях, и все пак няма нищо по-хубаво от тези вълни.”
„Бракът, основан на взаимни склонности и на разсъдък, е едно от най-големите блага в човешкия живот.”
„Вие все още не знаете дали имате талант? Дайте му време да съзрее; а дори и да се окаже, че го няма, нима на човека му е необходим именно поетичен талант, за да живее и действа?”
„Всеки от нас има една котва, от която, ако сам не пожелае, никога не може да се откъсне — чувството за дълг.”
Седнали: Иван Гончаров, Иван Тургенев, Александр Дружинин, Александр Островский. Прави: Лев Толстой, Дмитрий Григорович
„Всяка любов – както щастливата, така и нещастната – е истинско бедствие, когато й се отдаваш цял.”
„Ако чакате минутата, когато всичко, абсолютно всичко ще бъде готово, то никога няма да започнете.”
„Всяка молитва се свежда до следното: “Велики Боже, направи така, че две и две да не прави четири.”
„Да порицава и да хока има право само този, който обича.”
.
„Да, вярно е казал някой за самоубийците: докато не изпълнят своето намерение, никой не им вярва; а изпълнят ли го – никой не ги съжалява.”
„Добро по разпореждане не е добро.”
„Древните гърци не случайно казвали, че последният и най-голям дар на боговете за човека е чувството за мярка.”
.
Алфонс Доде, Емил Зола, Гюстав Флобер и Иван Тургенев
„Думата “утре” е измислена за нерешителните хора и децата.”
.
„Жената не само може да разбере саможертвата, тя сама умее да се жертва.”
„Има три вида егоисти: егоисти, които живеят и позволяват на другите да живеят; егоисти, които живеят и не разрешават на другите да живеят; и накрая, егоисти, които не живеят и не дават на другите да живеят. По-голямата част от жените принадлежи към третия вид.”
.
„Искаш ли да бъдеш щастлив? Научи се да страдаш!”
.
„Когато се свършат донкихотите, ще се затвори и книгата на Историята. В нея повече няма да има какво повече да се чете.”
„Който е живял, но не е станал снизходителен към другите, той сам не заслужава снизхождение.”
„Нашите недостатъци растат на една почва с достойнствата ни, и е трудно да изтръгнем едните, щадейки другите.”
„Не само в стиховете има поезия – тя се разлива навсякъде, тя е около нас. Погледнете тези дървета, това небе – отвсякъде струи красота и живот, а където има красота и живот, там има и поезия.”
„Нищо така не освобождава човека, както знанието.”
AFISH.BG
