Съмърсен Моъм е английски белетрист и драматург. Той е един от най-известните и високо платени западни писатели пред 30-те години на 20 век. Най-четеният британски автор след Дикенс се ражда на 25 януари 1874 г. в Париж, Франция. Баща му е юрист в английското посолство в Париж. Остава сирак на десет годишна възраст, след като майка му почива от туберкулоза, а две години по-късно баща му умира от рак. Поради това заминава за Англия при чичо си, който е свещеник в малък град. Учи в Кралското училище в Кентърбъри. По това време започва да заеква. На 16-годишна възраст Моъм отказва да продължи обучението си в Кралското училище и чичо му позволява да учи литература, философия, и немски език в университета в Хайделберг, Германия. Именно там Моъм започва да пише разкази тайно.
На 18-годишна възраст се завръща в Англия, за да учи медицина по настояване на чичо си, но посещава медицинското училище на лондонската болница „Св. Томас“ без желание. След пет години се дипломира, но не работи като лекар, а се отдава изцяло на писането. Отначало публикува кратки разкази и едва 23 годишен става свидетел на издаването на първата му новела „Лайза от Ламбет” . През следващите години пише предимно пиеси, като четири от тях се играят в Лондон с голям успех. През 1915 г. публикува автобиографията си „Души в окови“.
По време на Първата световна война е английски шпионин в Швейцария.
През 1928 г. Моъм купува резиденция на Френската Ривиера, нарича я вила „Мореск“ и тя става негов дом до края на живота му. В дома си приема велики хора Уинстън Чърчил, Хърбърт Уелс, Ноел Коуард.
Със съпругата си Сири Уелкъм
Две жени остават трайни следи в живота на Моъм. Едната е Етелуин Джоунс, известна като Сю Джоунс. Бляскава дъщеря на известен драматург, тя е начинаеща актриса, току-що разведена. По-късно, когато играе в Чикаго, Моъм ѝ прави предложение, но тя отказва. Оказва се, че е бременна от друг и скоро след това се жени за сина на шестия граф Антрим.
Жената, за която се жени Моъм, е Сири Барнардо Уелкъм. Тя му ражда дъщеря – Елизабет. Не е щастлив с бившата си любовница. Като съпруга тя не оправдава очакванията му, затона през 1929 година се развеждат. И докато Сири изживява дълбоко своята болка,любовният живот на Моъм продължава под знака на бисексуалността.
Съмърсет Моъм и голямата му любов Джералд Хакстън
Голямата любов на писателя е Джералд Хакстън. Запознават се през Първата световна война във Франция. Джералд е роден в Сан Франциско, но е отрасъл в Англия. Заживяват заедно на Ривиерата, а Джералд го съпровожда по време на пътешествията и играе ролята на секретар и компаньон.
Той е малко по-висок от Моъм, с кестенява коса, сини очи, празни джобове и широки пръсти. Жените го харесват, мъжете го смятат за сатана. Хакстън е на 22 г., а Моъм на 40 г. в нощта, когато се срещат. Моъм го пита какво очаква от живота, а Хакстън отвръща: “Смях и игри, но нямам ни цент. Затова ми трябва някой със същите интереси, но който и да ме издържа.” После двамата отиват в квартирата на Хакстън, свалят дрехите и се хвърлят в леглото. Моъм обещава: “Не се бой за бъдещето, Джералд, аз ще се грижа за тебе.” И наистина той издържа Хакстън до смъртта му след 30 години.
С Джералд и приятели в Залцбург, 1930-а
Джералд е бил пияница, комарджия и лъжец, но Моъм го ценял като любовник и съветник. Някои от най-оригиналните му разкази са писани по идея на Хакстън. При това Джералд не бил ревнив. Напротив, за да осигури сексуално разнообразие на благодетеля си, през 1924 г. например, когато били в Мексико, той му намерил няколко хубави съвсем млади момчета. В Индокитай пък Моъм изкарал най-щастливото си преживяване с друго младо момче. В Ню Йорк 69-годишният Моъм има връзка със 17-годишния поет и негов поклонник Дейвид Поснър.
След смъртта на Хаксън Моъм си взема нов секретар компаньон. Това е Алън Сърл – сладък, възпитан млад мъж, болничен социален работник. Сърл обожава Моъм, служи му вярно и го признава за най-добрия любовник. През 1962 г. писателят научава, че дъщеря му Елизабет иска да го обяви за невменяем. Тогава той се отрича от нея официално и осиновява Алън Сърл. Елизабет се обръща към съда в Ница, обезсилва осиновяването на Сърл и получава правата на наследница. На смъртно легло Моъм отправя последните си думи към Сърл: “Бих искал да ти стисна ръката и да ти благодаря за всичко, което направи за мен.”
През 1965 г. Моъм умира на 91 години от старост.
Няколко мисли на Съмърсет Моъм, посветени на любовта:
„Ако любовта е илюзия, близкото съжителство с другия изостря нетърпимостта и непоносимостта към него.“
„Любовта, изкуството и науката оправдават нашето съществуване.“
„В любовта винаги единият обича повече, а другият позволява да бъде обичан повече.“
„Ако загубиш любовта, загубил си живота.“
„Когато човек не е до теб, ти го идеализираш. Разстоянието изостря чувствата, но когато го видиш отново, се учудваш какво си намирал в него.“
„Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това.“
„Жената привлича един мъж, разчитайки на чара си, и го задържа до себе си, разчитайки на неговите пороци.“
„Само мъж, който уважава жената, може да се раздели с нея, без да я унижава.“
„Любовта умира. Най-великата трагедия на живота не е в това, че загиват хора, а в това, че те спират да обичат.“
„Можеш да обичаш една жена много силно и все пак да не мечтаеш да изживееш целия си живот с нея.“
Заглавна снимка – BBC.com
