Поетът е ранен смъртоносно и след два дни умира. „Слънцето на руската поезия залезе” – пише В. Жуковски. Опасявайки се от демонстрация, царят нарежда тялото на Пушкин тайно да се изнесе от Петербург. Ковчегът е съпроводен от жандарми и стария приятел на семейството на поета, А. Тургенев. Пушкин е погребан в гробището на Святогорския манастир, на пет версти от село Михайловско.
Твърди се, че Пушкин е участвал в десетки дуели. В действителност той е излизал на бариерата 4 пъти. Въпреки че той сам е призовавал на дуел свои съвременници 15 пъти и е бил предизвикван 6 пъти. Приятелите на поета успявали да прекратят повечето от битките, постигайки помирение на двете страни. 21-ят дуел се оказал за Пушкин съдбовен.
Преди смъртта си, Пушкин искал прошка за нарушаването на царската забраната за дуел: “… чакам царската дума, за да умра в мир …”.
Днес повечето от стиховете му се се знаят наизуст и се четат неизменно с вълнение.
Ты и вы
Александр Пушкин
Пустое вы сердечным ты
Она, обмолвясь, заменила
И все счастливые мечты
В душе влюблённой возбудила.
Пред ней задумчиво стою,
Свести очей с неё нет силы;
И говорю ей: как вы милы!
И мыслю: как тебя люблю!
23 мая 1828 г.
Ти и Вие
Александър Пушкин
Неволно Ви с сърдечно Ти
обърка тя така в заблуда
и най-щастливите мечти
в душата влюбена събуди.
Замислен аз стоя сега
пред нея, гледам я без сила;
говоря: „Вие сте тъй мила!”
а мисля: „как Те любя аз!”
23 май 1828 г.
AFISH.BG