Да си припомним чрез стихотворението на Николай Лилиев, че винаги има надежда
ТИХИЯТ ПРОЛЕТЕН ДЪЖД…
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!
Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.
В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!
© Николай Лилиев
AFISH.BG