• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Поезия

„С небесната любов ме ненавиждай, със земната омраза ме люби!”

afish by afish
11 June 2017
in Поезия
0
„С небесната любов ме ненавиждай, със земната омраза ме люби!”
0
SHARES
94
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

ПРИЗНАНИЕ

 

Тя се мярна някак изведнъж
и с очи лазурни ме погледна.
Може би от есенния дъжд
беше понаведена и бледна.
Може би. Но аз за миг разбрах,
че това е среща не случайна.
Хората закриват своя грях
и не изповядват всички тайни.
Не отминах. Спрях се и узнах
как блести и под дъжда лазура.
То бе малък и невинен грях.
Есен е. И не очаквай буря.

* * *

И да стихнат големите страсти,
и да легна под земен покров –
ще си взема за спомен и щастие
неспокойната дума Любов.
Неспокойния образ ще взема,
две големи и плахи очи –
две заглавия на поема,
дето твоето име звучи.
Едно Черно море – да ме носи;
една чайка – над мен да кръжи;
и тракийските коловози –
да ме водят при вити лози.
Един тръпен завой на Марица;
една южна, печална звезда;
една сянка от бор и елица;
един извор със снежна вода.
Един бял лист, на който ще пиша
със един неумиращ копнеж.
И две сълзи – които ти скришом
на прощаване ще ми дадеш.

***

Нощен дъжд. И тихи нощни птици.
Нощна пролет. С нощен полутон
разговарят някъде пшеници
още на езически канон.

Вслушано във него до забрава,
времето не помни своя глас.
Нощен влак минава, натоварен
с нощен сън във полунощен час.

Нощна страст. Очаквано блаженство.
Мъжки говор подир женски смях.
Нощна пролет. Вечно съвършенство.
Ореоли от човешки грях!

***

Неземната любов по земен път,
прокудена от времето пътува
и затова душата ми жадува
контрастни сили да я завъртят.

Да свети риск, обвит от страхове.
Да грейне лъч, от сенките размътен.
Покоят да пищи от ветрове,
ако поискаш – нека са предсмъртни.

Крилатото от птиците дърво
внезапно от любов да се запали.
И този жест да стане тържество,
каквото никога не сме видяли.

Желания – последни може би –
във делника на прозата си виждам.
С небесната любов ме ненавиждай,
със земната омраза ме люби!

ЧАСОВЕ

Знам разни часове, но тоя
не си очаквала и ти.
Светът отдавна неспокоен,
животът се успокои…

И чувствата умряха бързо.
Загина вчерашната страст.
И няма нужда да си вързан,
когато си лишен от власт.

Покой – блажени птици пеят
с тихи земни гласове
и в спомените те люлеят
временните ветрове.

Стопила слепите тревоги,
блаженно мъдра стана ти
и пепел от предишен огън
в душите ни се утаи.

Уж няма, няма вече изненади,
а днес по пътя ни трънлив,
пътуваше една измама –
блажен не значеше щастлив.

© Павел Матев

AFISH.BG

Tags: павел матев
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (351)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (820)
  • Откъс на деня (739)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist