Известната журналистка Румяна Таслакова, която дълги години работи за радио „Дойче веле” в Кьолн, е решила да посвети поредната си арт вечер на поета Константин Павлов. Когато се връща в София, тя често кани приятели на камерни срещи, в които се чете поезия, слуша се музика и се говори за култура. Сега идеята й е повече хора да си спомнят за Коста Павлов, затова паметната вечер ще бъде в Литературен клуб „Перото” в НДК.
Датата не е избрана случайно – 10 ноември, когато се навършват 27 години от събитията през 1989-а, променили завинаги съвременна България. Под мотото „Поезия, ценители, музика” в програмата на вечерта ще прозвучат автентични записи на радио „Дойче веле”, в които Константин Павлов чете своите стихотворения, както и стихове, изпълнени от забележителния актьор, режисьор и художник Иван Андонов.
За човека Константин Павлов и уникалното му поетично присъствие в българската литература ще говорят поетите Румен Леонидов („Той не прилича на никого във вселенската поезия”) и Ани Илков („Константин Павлов като последният просветител”).
Стихотворения от Константин Павлов на сцената на „Перото“ ще прочете актьорът Ириней Константинов. Паметната вечер ще завърши с изпълнения на известния виолончелист проф. Венцеслав Николов и неговите студенти от Камерния ансамбъл „Силуети”. Ще чуем творби на Хендел, Купрен, Валентини, Чайковски и Прокофиев.
Поетът Константин Павлов пред своя портрет, дело на акад. Светлин Русев. Снимка в. “Сега”
Константин Павлов е сред най-значимите български поети на XX век. Роден е на 2 април 1933 г. в село Витошко, Пернишко. Следва право в СУ „Св. Климент Охридски”, работи като редактор в Радио София (1957-1959), в издателство „Български писател” (1961-1962; 1964-1965), във в. „Литературен фронт” (1963), в „Мултифилм” (1965-1966).
Още в края на 60-те години прочутата Анна Ахматова възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!” От 1966 до 1975 г. обаче социалистическата власт му забранява да работи и публикува. След близо десет години труден живот, най-сетне получава разрешение за работа в „Българска кинематография”.
През 1983 г., по повод 50-ия му рожден ден, е издадено томчето „Стари неща” със стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във в. „Литературен форум”. Константин Павлов напуска Съюза на българските писатели на 3 февруари 1989 г. Никога повече не е членувал в други организации или партии. Стиховете му са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски и други езици. Носител е на Националната литературна награда „Христо Г. Данов” (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество у нас. Константин Павлов умира на 28 септември 2008 г.
AFISH.BG
