Казват, че той се е превърнал в светец приживе. Древният поет на Изтока – Маулана Джелаледдин Мохаммад Маулави Балхи Руми, в Индия е известен като Маулана Рум, а на турски е наричан Мевлана – божествен учител. Роден преди около осем века, Руми оставя мъдрост в стихове, които и досега вълнуват поколенията. А в деня, в който се почита неговата кончина, 17 декември, всяка година в град Коня се събират дервиши, за да се въртят в своите мистични танци. Не е случайно – един дервиш се оказва най-важният човек за духовното извисяване на Мевлана.
Руми е роден на 30 септември 1207 г. в Балх, Североизточен Иран (тогава част от Персийската империя), в семейството на религиозния водач Баха-е Вала, който е признат за султан на знанието в целия ислямски свят. Заради напредващата монголска инвазия в един момент бащата на Мевлана събира фамилията и последователите си и заедно напускат родината си. След поклонение в Мека и няколко години странствания те пристигат в град Икониум (сега Коня, на 170 км южно от Анкара ), намиращ се тогава в провинция Рум. Място, в което съжителстват различни култури, религии и народности, важен научен, литературен и образователен център. Скоро след пристигането им в Коня майката на Руми умира, но момчето продължава да расте в атмосфера на обич и просветеност, от малък прави впечатление с любовта си към знанието, с адекватните си въпроси и коментари на околния свят.
Турският владетел на провинцията предлага на Баха-е Валад да създаде своя школа, благодарение на което семейството трайно се заселва в Коня. А след смъртта на своя баща през 1231 г. младият Мевлана заема мястото му. Избира псевдонима Руми, тъй като сборът от цифровите еквиваленти на буквите в него е 256, което съответства на корена „нур” (на персийски и на арабски той предава значението „светлина”).
Макар да е учил в Дамаск, да е обучаван е от шейх Саид Бедредин – приятел на неговия баща, Руми не се смята за достатъчно достоен да бъде учител. Славата му на мъдрец обаче се носи навсякъде, наричат го Джелаледдин Руми – Джелаледдин от римска Анадола. Мълвата за него стига и до ушите на тайнствения Шамс – дервиш с чудно излъчване, който търси приятел, достигнал неговото ниво на прозрение.
Един августовски ден на 1244 г. става повратна точка за 36-годишния Руми – точно тогава признатият вече учен и религиозен водач среща Шамсуддин Табризи (в буквален превод – Слънце на вярата от Табриз). Дервишът е около 60-те, изглежда зле в дрипавите си дрехи и груби маниери, никой не знае откъде и кога се е появил. Шамс взема от Руми книгите и учебниците и му казва: „Време е да живееш това, за което само четеш.” След това ги захвърля във водата… Поне така разказва легендата за първата среща младия мъдрец и стария скитащ дервиш. Високо извисени духовно, всеки от тях разпознава в другия довереника, приятеля, когото търси.
“… тишината е езикът на боговете, всичко останало е лош превод”, пише Руми
Двамата прекарват дълги часове в уединение, в медитация и разговори. Шамс поощрява Руми да се откаже от преподаването, от любимите книги, ученици и последователи. В замяна го повежда по пътя на любовта към Бога – чрез проникновени видения, музика, танци и поезия. Хората ги наблюдават с недоумение, а последователите на Руми ревнуват и не одобряват избора му. Месеци наред никой не е в състояние да отдели младия мъж от възлюбения му Учител. Руми до такава степен забравя за семейството и учениците, че те решават да принудят Шамс да напусне града.
Няма как обаче да знаят резултата от това – вместо да се върне при тях, Руми се оттегля в уединение и отказва да се вижда с когото и да било. От болката след раздялата с Шамс се раждат рими, в които той изразява копнежите и страданието си. Отчаяни, последователите на Руми признават, че е по-добре Шамс да се върне, отколкото никога повече да не видят своя учител.
След месеци търсене най-накрая идва вест от Шамс, намиращ се тогава в Дамаск. Руми изпраща най-големия си син – Султан Валад, и група последователи да го убедят да се завърне в Коня. И в мига, в който среща погледа на Шамс, Руми се връща към обичайния си образ. Двамата отново се потапят в музика и сема (вид танц със завъртане). Руми дори успява да убеди Шамс да се ожени за младата Кимиа, която е член на домакинството му. Шамс е влюбен в нея, но бракът не се осъществява – Кимиа умира от тежко заболяване. Покрусен и все така неприемащ ревността на хората около Руми, Шамс изчезва завинаги от живота му през 1246 г.
Какво точно се е случило – не се знае. Някои казват, че следовниците на Руми, поддържани от по-младия му син Аллаедин, убиват Шамс и хвърлят тялото му в изоставен кладенец. Други – че Шамс сам е осъзнал, че вече не е бил необходим за напредналия в духовното си израстване Руми. А трети коментират, че Шамс се появява в живота на Руми в точния момент и превръща един образован и интелигентен религиозен водач в просветлено същество.
Руми наистина се превръща в светец още приживе. Съвременниците му го обявяват за свой водач, предводител на душите, които са му поверили пътя си към Познанието. А когато напуска тялото си в Кония, сам предсказвайки точната дата 17 декември 1273 г., хора от различни народности се стичат, за да се поклонят пред паметта на мъдреца, който ги е учил на любов.
В днешни дни от 7 до 17 декември всяка година в Коня идват дервиши от цял свят. На 17-и те празнуват т.нар. Сватбената нощ, защото Руми нарича смъртта Сватба с Вечността: „Не жали по мен… Не казвай, че си тъжен… Смъртта ми може да изглежда залез… Но всъщност тя е изгрев…”
По повод 733-годишнината от смъртта на Руми предлагаме избрани негови стихове:
„Сърце мое, не гледай дъното на бутилката,
ако постоянно гледаш там ще останеш в бутилката.
Погледни към морето, към широкото море,
погледни до края на света.”
„В този свят си риба в морето.
Когато умреш ти отново ще си в морето,
защото ти си морето.”
„Зимната черна врана ще се превърне в пролетна градина.
Създадените от любовта ти цвята и дървета ще затанцуват от твоята радост.”
„Ако носиш тежък чувал, не забравяй да надникнеш вътре.
И да се убедиш какво има в него – горчиво или сладко.
Ако си струва да го носиш със себе си, носи го.
Ако не, изпразни чувала.
Освободи се от безплодните усилия и от безчестието.
Прибирай в чувала си само това,
което е достойно да връчиш на праведния Владика.”
„Търсиш знания в книгите – що за нелепост!
Търсиш удоволствие в лакомствата – що за нелепост!
Ти си море от постижения, скрито в капка роса.
Ти си вселената, скрита в тяло с дължина метър и половина.”
„Вътре в теб има млечен фонтан.
Не блуждай с пусто ведро!
Ти притежаваш канала, водещ към океана,
а просиш вода от локвите.
На главата си носиш кошница с пресен хляб,
а чукаш от врата на врата,
молейки за корички.”
Където има развалини,
там има и надежда да намериш съкровище.
Божие съкровище ли търсиш
в разбито сърце.”
„Умът вижда нещата отвътре-навън. Онова, което той приема за живот,
в действителност е смърт
и онова, което той приема за смърт,
в действителност е живот.
О, Боже, покажи ни начина, чрез който
да виждаме нещата такива,
каквито са в действителност.
Води ни през тази зала на огледалата.”
AFISH.BG
