„Ромен Гари прекоси века като чергар, като безродник, не се подчини на никаква литературна школа, не се поддаде на никаква мода, опълчи се срещу всякакви квалификации и надменно прилагаше в действителността своята писателска свобода.” – казва Нанси Хюстън в книгата си „Надгробен камък за Ромен Гари”
За него казват, че е имал хиляда живота, освен този, който си е измислил. Подписва се под чудноватите си произведения с множество прозвища: Ромен Гари, Емил Ажар, Фоско Синибалди, Шатан Богат.
Зад всички тези псевдоними се крие Роман Кацев е роден на 8 май 1914 г. във Вилнюс, Латвия, обожаван от майка си, натурализиран французин от 1935г. В годините на Втората световна война е картечар от военновъздушните сили на Франция, заслужил „Кръст на Освобождението”. В средата на миналия век е един от най- популярните френски автори, а през 1956 г. получава наградата Гонкур за книгата „Корените на небето“. Втората си награда „Гонкур” получава под псевдонима Емил Ажар за романа „Животът пред теб”. Самоубива се на 66 години след дълъг депресивен период.
Цитати от писателя:
„Истината ли? Коя истина? Истината е, че може би не съществувам. ”
„…не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното.”
„Животът е сериозно нещо поради своята незначителност.“
„Мълчах с целия дар слово, на който съм способен.“
„Но усмивките често са тъжни, трябва да им влизаме в положението.“
„Много хора не се чувстват добре в кожата си, защото тя не е тяхна.“
“Добре известен дихателен метод е това, през носа – опитваш се да го вирнеш високо, за да спасиш личното си дишане.”
“Не знам дали хората достатъчно ясно осъзнават огромното значение, което едно събитие може да придобие, когато има опасност да не се състои.”
„Истината е, че животът ни бе захвърлил в канавката и единия, и другия, а това винаги се нарича среща.“
„Няма стари чанти, това са истории без любов.“
„Как искаш хора да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота?”
„Човек винаги е по-голям мръсник, отколкото си мисли.“
„Не с всички истини може да се живее. Често в тях няма парно и човек може да пукне от студ.“
„Хората забравят, че онова, което преживяват, не е смъртно.“
„Има моменти, в които съм в състояние да хвана ужаса, да му извия врата и да го принудя да се киска, за да пукне по-бързо. Смехът, това понякога е начин да накараш ужаса да хвърли топа.“
AFISH.BG
