Публикувана за първи път през 1984 година, автобиографията на Роман Полански е посрещната възторжено, но не е преиздавана впоследствие. В нея големият режисьор разказва за детството си в Полша, за гетото в Краков и за своето оцеляване. Следват спомени от следването и първите филми в Полша, а после в Париж на „новата вълна“, в Лондон и Холивуд. Полански разказва подробно за творчеството си, което отразява една бурна епоха, но е самобитно и в никакъв случай не принадлежи на някоя национална култура.
Самият му живот е особен случай, защото макар и покорил света с филмите си, той постоянно се намира под светлината на прожекторите с трагичните и скандални събития в живота си: смъртта на първата му съпруга Шарън Тейт и обвинението в изнасилване, което продължава до днес. Полански описва откровено всички свои възходи и падения, трудности и успехи. Първото издание на автобиографията завършва с военното положение в Полша. Сега той живее с Еманюел Сене, негова съпруга от повече от 30 години и майка на двете му деца. В епилога към своята автобиография той й отдава своята почит и заявява, че най-голямото щастие в живота му е срещата с нея.
„Роден в Източна Европа, той е преживял деспотизма с плътта и с въображението си и е очаровал Запада с изключителното си майсторство“ – казва за него „Пари Мач“.
36 години след обвинението за “изнасилване” в САЩ, режисьорът още е подсъдим, което не му позволява да се върне, дори и да печели “Оскар”-и. От 1978 г. Полански живее във Франция, снима навсякъде, с изключение на САЩ, където фактически са заснети само два от филмите му – “Бебето на Розмари” и “Китайски квартал“. Невъзможно е да забравите “Пианистът“/2002/, “Деветата порта” /1999/, “Горчива Луна” /1992/ , “Безумецът” /1988/, “Тес” /1979/, “Наемателят” /1976/, “Китайски квартал” /1974/. Последно се появи и “Венера в кожи“/2013/.
Автобиографичната книга ще е част от каталога на Издателство „Колибри“.
AFISH.BG
