„Ето защо започнах да снимам игрални филми… Необходимо е героите да се занимават с любов. Моля? Някой трябва да умре. Моля? След миг отново става жив и невредим… Капка глицерин в окото – ето ви и сълзи. Впрочем, няколко пъти успях да снимам и истински сълзи и това е нещо съвсем друго. Но по-добре е с глицерин – страхувам се от истинските сълзи. В мен се появява чувството, че влизам там, където не трябва да се влиза. Това е главната причина за моето бягство от документалните филми“. Това казва за творчеството си големият филмов режисьор Кшищоф Кешловски.
Кшищоф Кешловски е роден във Варшава на 27 юни 1941 г.. Между 1957 и 1962 година учи в професионалното училище за технически театрални кадри. След това учи режисура във филмовото училище в Лодз от 1964 до 1968. Дипломира се с документалния филм От град Лодз (Z miasta Lodzi).
Телевизионният му дебют е с документалния филм „Снимка“ (Fotografia) през 1969. Известно време работи в документалното студио, WFD. През 1974 се присъединява към творческия колектив Tor (Zespol FIlmowy “Tor”), на който става заместник директор през 1984, а по-късно и директор. В ранните си години прави поредица от документални филми, най-известен от които е „Работници ’71“ (Robotnicy ’71), за стачкуващите в Шчечин през 1971.
С „Първа любов“ (Pierwsza milosc) печели наградата „Златен дракон“ на международния фестивал на късометражните филми в Краков през 1974. Първият му пълнометражен филм, „Персонал“ (Personel), е направен за телевизията през 1975 и печели 1-ва награда на кинофестивала в Манхайм, Германия.
През следващите години Кешловски работи за телевизията, като снима и документални, и игрални филми. Режисира и поредица от театрални постановки, включително и собствената му пиеса, „Биография“ (Zyciorys) в Стари театър в Краков (1978).
Първият игрален кинофилм на Кешловски излиза през 1976 – „Белегът“ (Blizna). Този филм печели 1-ва награда на кинофестивала в Москва и утвърждава Кешловски като водеща фигура в полската школа в киното на „морална загриженост“. Следващият му филм, „Сляп шанс“ (Przypadek), е направен по време на зараждането на движението „Солидарност“, но е забранен след въвеждането на военното положение през декември 1981 и остава на рафта до 1987 година.
През 1984 Кешловски прави „Без край“ (Bez konca), първият филм, на който е съсценарист с адвоката Кшищоф Песиевич. Следващият му проект е „Декалог“ (Dekalog), 1988. Но преди това през същата година излизат два филма – „Кратък филм за убийство“ и „Кратък филм за любовта“ (по-късно съкратените им версии влизат под номер 5 и 6 в „Декалог“).
През 1990 заедно с Песиевич, Кешловски написва „Двойният живот на Вероника“ (La Double Vie de Veronique), заснет във Франция и Полша. Последната им обща работа е известната трилогия „Три цвята“ (Trois Couleurs), реализирана през 1993 и 1994 година.
На 13 март, 1996, след втори инфаркт и два дни след поставяне на байпас Кшищоф Кешловски умира. Независимо от лошото си здравословно състояние, Кешловски не е спирал да работи.
Последният му проект е бил нова трилогия, по съвместен сценарий с Кшищоф Песиевич, наречена „Ад, чистилище, рай“.
За своите филми Кешловски е награден с множество награди от филмови фестивали по цял свят: Краков (1974, 1975, 1977, 1979), Манхайм (1975), Гданск (1975, 1976, 1979, 1988), Москва (1979), Кан (1988, 1991), Венеция (1989, 1993), Берлин (1980, 1994), Дан Себастиан (1988), Чикаго (1980), Лион (1979) и Сао Пауло (1988).
През 1994 Кшищоф Кешловски води майсторски клас Амстердамския летен университет, посветен на отношенията на режисьора с актьорите.
„Аз обичам актьорите. За тяхно удобство съм готов на много, много промени в сценария и по време на снимките. Колкото по-удобно се чувстват, толкова по-добре си вършат работата“, разказвал за работата си режисьорът.
Пред участниците в класа, Кешловски формулирал 10-те заповеди за режисьора. Ето някои от тях:
Стойте близо до актьорите!
Помагайте на актьорите да почувстват това, което трябва да чувстват!
Всички актьори са различни!
Всяка идея – ваша идея!
Не гледайте – виждайте!
AFISH.BG
