Юлиус Фучик е роден в Прага и още като юноша показва своите творчески заложби. Увлечен от художествената и научната литература, той постепенно стига до марксиски убеждения. Когато нацистка Германия окупира Чехословакия, Фучик се включва в Съпротвата като пряко отговаря за печатните издания на движението.
През 1942 г. е заловен от Гестапо.За този ден Юлиус разказва в своя „Репортаж, писан с примка на шията” как в десет без пет вечерта на 24 април 1942 г. отива на среща в нелегална квартира. Там са още две жени и трима мъже от Съпротивата. Малко след това в квартирата нахлуват деветима гестаповци, на Юлиус са необходими трийсет секунди, за да прецени дали да стреля по тях. „Ако стрелям, ще загинат всичките ми другари, а ако се откажа, аз ще отида в затвора, откъдето едва ли ще изляза, но те ще оцелеят.”, пише самият автор като обяснение защо не е стрелял, въпреки че е имал в себе си два пистолета. Мъченията и опитите да го накарт да проговори започват още същата нощ. Тялото му е превърнато в пихтия, водят на очна ставка жена му Густа, арестувана и въдворена в същия затвор, която отрича да го познава, в опит да го запази. Точно в килията си Юлиус Фучик започва да пише своите репортажи върху малки продълговати листчета, които с риск за собствения си живот му носи надзирателят Колински. Той изнася и вече готовите записки, като ги крие в стъклени буркани, които зарява на различни места. Така те достигат до нас.
Част от триптиха “Юлиус Фучик” на Александър Дашкевич и Николай Брандт
Присъдата на антифашиста за държавна измяна, заговор срещу германската империя и подготовк на въоръжено въстание е изпълнена на 8 май 1943 г. призори. Той е обесен, а не гилотиниран, по едно стечение на обстоятелствата – предишния ден, следствие английска бомбардировка, част от затвора е разрушена и гилотината е извадена от строя.
“Живях за радостта. Заради радостта тръгнах на бой. Заради радостта умирам, нека тъгата не бъде никога свързвана с името ми”, пише Юлиус Фучик като еманация на своя житейски път. И е убеден, че „… и мъртви ние ще живеем в една частица от нашето велико щастие, защото сме вложили в него живота ни.”
AFISH.BG
