Пиер Огюст Реноар е роден през 1841 г. в Южна Франция в бедно многодетно семейство. От малко момчето показва изненадваща способност в областта на живописта и отрано започва да печели пари за семейството, рисувайки върху порцелан, а вечер посещава художествено училище. През 1862 г. преминава успешно изпитите и се записва в Школата по изящни изкуства, където учи под ръководството на Шарл Глейр и среща Клод Моне, Писаро и Базил.„Танцуващата Есмералда“, която Реноар рисува през 1864 г., е първата му изложена картина, но сериозното признание идва десет години по-късно след Първата изложба на импресионистите.
През 1865 година в дома на своя приятел, художника Жул Льо Кьор, Огюст се запознава с 16-годишната Лиза Трео, по която се увлича и скоро започват връзка. Тя се превръща в негова муза и предпочитан модел. През 1872 година Лиза оставя Реноар, за да се омъжи за друг. Но се появява нова важна жена в живота на художника – Жана Самари. Двамата се запознават в дома на писателя Алфонс Доде.
Смята се, че Реноар създава едни от най-добрите си портрети на жени именно с модела Самари. В цялото си творчество Реноар фаворизира жените и женското тяло, които приема за най-интересните обекти. „Ако не бяха женските гърди, нямаше да рисувам”, твърди майсторът на импресионизма. И още един цитат: „Аз обичам жените с четката си.” И това наистина личи от неговите творби.
Автопортрет на художника
Най-важната любов в живота му е младата шивачка Алина Шариго, за която, след доста емоционални обрати, се жени през 1890 г. Тогава първият им син е вече на 5. Имат още две деца. Следващите години са време на безоблачно щастие за семейството, по време на което художникът създава много от най-известните си творби. Но всяко щастие си има и облаци. През 1897 г., поради усложнения след счупена ръка, здравето на Реноар бързо се влошава. Трудно държи четката, а през 1912 година е прикован към инвалидна количка. Въпреки това не спира да твори, а кара болногледачката да поставя четката между пръстите му. Реноар умира на 3 декември 1919 г. – дори в последния си ден работи в своето ателие.
Реноар е първият преуспял художник-импресионист, спечелил и слава, и значителен капитал. През целия си живот, дори и вече болен, той не пуска четката от ръката си. Прекъсва работата си само веднъж, през 1870 г., когато участва в Френско-пруската война. В края на 19 век постига заслужена слава и успех, обявен е за един от водещите художници на Франция и получава званието Кавалер на Ордена на Почетния легион.
Обективът е запечатал работата на големия творец
Има една интересна история, свързана с художниците Огюст Реноар и Анри Матис. Матис, с когото са близки приятели, макар и 28 години по-млад от него, го посещава всеки ден след като Реноар е прикован към леглото. Един ден, гледайки с каква болка му се удава всяко нанасяне на щриха, Анри не издържа и го пита: “Огюст, защо не оставите живописта, вие така страдате?” Реноар се ограничава с кратък отговор: „La douleur passe, la beauté reste” („Болката минава, но красотата остава.”). И в този кратък отговор е целият Реноар – творецът, който не пуска четката до последния си дъх.
Челна снимка: “Болката минава, красотата остава” – това е целият Реноар
AFISH.BG
