Албрехт Дюрер е роден на днешния ден 21 май, през 1471, в Нюрнберг. В семейство Дюрер има общо 18 деца – Албрехт е третото от тях. Баща му бил златар, и малкият Албрехт отрано започнал да изучава занаята и да помага. Талантът му на художник се проявил веднага и бащата се примирил с това, че от сина му няма да излезе майстор – занаятчия. През 1486 година става чирак на гравьора Михаел Волгемут – най-известният нюрнбергски художник, който ръководи голямо ателие за производство на различни предмети на изкуството, най-вече ксилографии за книги.
Albrecht Dürer – Hands
След като завършва чиракуването си, по традиция той предприема пътешествие из Европа. След завръщането си се жени (бракът е уговорен от баща му и от него няма деца), отваря собствено ателие и започва да придобива известност. Славата му се дължи най- вече на майсторските гравюри, които прави. Император Максимилиян поставя творбите му под защита от копиране. Когато пътува за втори път до Италия, Дюрер е приет с почести. Среща се и със 70- годишния тогава Джовани Белини, за когото казва в едно свое писмо, че е най добрия в изобразителното изкуство. Славата му расте с всяка изминала година. В този период той рисува множество портрети, поръчани му от гражданите на Нюрнберг, няколко автопортрета, поредица картини с религиозен сюжет. През целия си живот Дюрер пътува много. Навсякъде майсторът е приет с възхищение, а антверпенският съвет му предлага годишна заплата от 300 гулдена, чудесна къща като подарък, свободна издръжка и заплащане на всички негови обществени поръчки, за да го убедят да остане за постоянно в Антверпен. Князе, чужди посланици, учени като Еразъм Ротердамски, и творци му заявяват уважението си и го правят с удоволствие част от своята компания. Новоизбраният император Карл V му зявява своята кралска благосклонност.
Albrecht Dürer – Dresdener Altar
След пътешествието си до Холандия Дюрер страда тежко от малария, от която и умира внезапно на 6 април 1528 година, малко преди своя 57-и рожден ден. Симптомите на болестта си – между които и силно уголемяване на далака му – Дюрер скицира в едно свое писмо до лекаря си. До последния си ден е продуктивен, като последно работил върху подготовката за отпечатване на една негова творба, разискваща пропорциите на човешкото тяло. Освен за картините, гравюрите, трактатите и дневниците си, като цяло той е считан за равен, ако не и по-значим от Леонардо Да Винчи. Той е и безспорният „математик” сред творците от своето време – той изучава математическите трудове на Евклид, дефинира специални дъги и показва нов и съвсем точен метод за тройното разделение на ъгъла. Днес се смята, че Дюрер не е приемал и обучавал ученици; по-скоро се лансира теорията, че в ателието си той е приемал обучени вече художници и творци като калфи, на които е помагал да се доразвият.
Albrecht Dürer – Melancolia
За най-голямо постижение на Дюрер в гравирането се смятат три гравюри, изработени в периода от 1513-1514 година: “Рицарят, Смъртта и Дяволът”(1513), “Свети Йероним” (1514) и “Меланхолия” (1514). Столетия наред изкуствоведи,мистици, и любители на загадките се мъчат да разберат какво е искал да каже Дюрер в своята творба “Меланхолия” . Някои масони я припознават като откровение за масонските идеи,защото има много елементи в графиката, които отговарят на масонската символика. Всъщност, меланхолията на художника е свързана със смъртта на майка му и с осъзнаването на преходността на човешкия живот и познание. Той го възприема и като жертва – получава познание в замяна на живота на майка си. И си задава въпроса: Струвало ли си е да получи мъдрост в замяна на душата си?
В края на декември 2010 г. италианската полиция намери открадната през 1972 година картина на Албрехт Дюрер “Самоубийството на Клеопатра”. Платното е било открито абсолютно случайно- колекционерът, който искал да закупи картината се е обърнал към полицията с молба да провери произхода й. При проверката се изяснило, че картината е крадена. При разследването полицията изяснила, че творбата на Дюрер се е пазила в частна колекция в дома на дизайнер от Рим.
AFISH.BG
