На вчерашният ден 26 октомври преди 127 години Карло Колоди умира, без да подозира, че неговите произведения ще го направят световноизвестен.
AFISH.BG отбелязва годишнината с пет кратки откъса от „Приключенията на Пинокио”:
„– Ще ми направите ли удоволствието да ми кажете дали на тоя остров има селища, дето да мога да се нахраня, без да се излагам на опасност да бъда изяден?”
„– А сега какво ще правим в тъмнината?
– Ще седим и и ще чакаме докато Акулата не ни смели.
– Но аз не искам да бъда смилан! – завика Пинокио и пак се разплака.
– И аз не искам да бъда смилан – възрази рибата тон, – но съм философ и се утешавам с мисълта, че след като съм се родила риба тон, по-добре е дните ми да приключат във водата, отколкото в тигана.”
„Тъй като чувстваше тежко стомашно неразположение, клетият котак можа да изяде само тридесет и пет барбуна с доматена салца и четири порции шкембе със стърган кашкавал и тъй като шкембето не му се стори достатъчно подправено, поиска на три пъти краве масло и стърган кашкавал.”
„– Защото ние децата всички сме такива. Боим се от лекарствата повече, отколкото от болестта.”
„– Когато мъртвият плаче, това показва, че ще оздравее – каза тържествено гарванът.
– Съжалявам, че противореча на прочутия си приятел и колега – добави кукумявката, – но според мен, когато мъртвият плаче, това показва, че му е неприятно да умре.”
© Превод от италиански: Петър Благоев
AFISH.BG
