Типична октомврийска вечер. Вали ситен дъжд, а забързани хора прескачат малките локви пред Националния дворец на културата, за да заемат местата си в Зала 1. Предстои третият пореден концерт на именитото сопрано Монсерат Кабайе в София. Залата е препълнена. Осветлението е притъмнено и със затаен дъх очакваме концертът да започне.
За разлика от предишното си гостуване през 2013-а, Монсерат вече не е с патерици. Изкарват я на сцената в инвалидна количка. Публиката бурно аплодира появата ѝ, докато я настаняват в кресло, приготвено специално за нея. Тя ще пее седнала. Защото може да си го позволи и защото нейните 83 години са в тежест единствено за тялото ѝ. Творческият дух е непокътнат, споменът за прелестния ѝ глас – също.
Въпреки извинението, че не се чувства добре през последните пет дни, Монсерат Кабайе оглася огромната зала с лекотата на бриз. В изпълнениията на фрагменти от класически оперни творби и популярната испанска сарсуела звездата бе подкрепяна от дъщеря си Монсерат Марти, а младият тенор Джорди Галан абсолютно заслужено спечели сърцата на зрителите. Невероятните музиканти от Симфоничнния оркестър на БНР за пореден път доказаха безспорен талант и световно ниво под диригентството на маестро Рикардо Естрада.
В паузите между ариите, дуетите и инструменталните изпълнения на увертюри от любими опери Монсерат Кабайе правеше закачливи коментари от сцената, с което предизвика усмивките на хората, дошли да ѝ отдадат почит. Тя не можа да им се поклони физически, но всеки в залата отвърна на любовта ѝ с неподправена благодарност.
На излизане от НДК все още вали. С моите приятели изпиваме по един ментов чай и в продължение на час не спираме да говорим за концерта. Трудно е да изчерпиш темата Монсерат Кабайе…
Димитър Янков, AFISH.BG
