ПРЕДПРОЛЕТ
Птици.
Птици.
Пеят птици.
Птици пеят.
А защо ли?
Тънкостволите
тополи,
виж ги –
още мръзнат голи.
И полетата
чернеят,
и балканите
белеят,
и потоците
немеят.
Зимата
е тука още.
А защо ли
птици пеят?
Може би
за туй, че снощи
звънна
весело
капчука,
може би
за туй, че снощи
облаците
се снишиха,
снеговете
се смалиха
и навред
ледът пропука.
Нещо ново
стъпва тука.
По рътлини,
по долини,
из градини,
из алеи
нещо властно
и сурово,
нещо ясно,
нещо ново
се заражда,
никне,
зрее.
Но къде е то?
Къде е ?
Птици.
Птици.
Пеят птици.
Бедни,
вдъхновени птици.
Те го виждат,
те го чувстват
в мълчаливото изкуство
на пръстта
и на водата,
на нощта
и светлината,
на проникващите листи,
на сърцата поривисти…
Все по-топли
дните греят.
Птиците са оптимисти –
пеят.
Нека.
Нека пеят!
© Георги Джагаров
AFISH.BG
