Какво е общото между Унгарската революция през 1956-а и един от най-уважаваните и безкомпромисни български кинокритици? Точно преди 60 години проф. Вера Найденова е студентка в Софийския университет и заради мнение, изречено публично по повод унгарските събития, е изключена от Алма Матер. Факт, който днес тя нарича съдба.
Венецът на тази съдба е едно от най-високите държавни отличия на Унгария – „Златен кръст”, което тази седмица бе присъдено на проф. Вера Найденова. Указът е подписан от президента Янош Адер, а церемонията по награждаването в посолството на Унгария в София бе в навечерието на националния празник на страната – Деня на революцията и борбата за свободата (23 октомври).
Унгарският „Златен кръст” се дава на чуждестранни цивилни граждани за техния изключителен принос и ярки постижения в културната, икономическата, политическата сфера. Отличието е учредено през 1991 г., представлява златен кръст с диаметър 42 мм, разположен в окръжност с ширина 2 мм, съставена от взаимно сплитащи се лаврови клонки.
Българката го получи за своята дългогодишна посветеност на филмовото изкуство и специалното отношение към унгарското кино и култура. Вече на 81, обградена от най-близките си хора и десетки приятели и колеги, тя благодари за честта в изключително емоционални думи.
Кинорежисьорът Иван Павлов поздравява проф. Вера Найденова за току-що връчения й унгарски “Златен кръст”. Снимка Виолета Цветкова
Предлагаме част от словото на проф. Найденова, защото в текста е синтезирана истината за „онези” години и защото разбираме как съдбата на известния филмов експерт се свързва с културата на Унгария:
„Неотдавна срещнах една индианска поговорка, която гласи: „Колкото и рано да се събудиш, съдбата ти се е събудила половин час преди теб.”
Нямах никаква пряка връзка нито с Унгарската антикомунистическа революция от 1956-а, нито с Унгария. Само на едно студентско събрание, което заклеймяваше т.нар. унгарски събития, станах и казах, че ще е добре да имаме повече информация за тях. Но и без това щях да съм сред изключените във всеки от няколкото български университета, тъй като бях в списъка на неблагонадеждните, които наказваха, когато искаха да сплашат всички останали.
Тогава не го съзнавах, но навярно, това е бил фатумът, който след десетина години ме хвърли в обятията на възродилото се унгарско кино. Гледах филмите в захлас, пишех за тях, говорех по телевизията и радиото (…) Аз, която, общо взето, съм безхитростен човек, се изхитрих и много от нещата, които исках да кажа за българската действителност и за българското кино, казвах по повод унгарските.
При всичките ограничения техните филми бяха по-смели от нашите като тематика, по-авангардни като форма. После в НАТФИЗ осъществих курс по история на унгарското кино. Тук присъстват колеги, които също имат заслуга това да се случи. И през годините усещах, че това, което правя, се оценява от много хора.
Разбирам го понякога и днес. Неотдавна срещнах човек, продавач на вестници на улицата, който ми каза: „Да знаеш само колко филми съм гледал заради твоите коментари.” (развълнува се)
Но да се върнем към ранобудната съдба. Кошмарното преживяване от изключването през 1956-а и дългогодишните професионални усилия са компенсирани от високото отличие, което днес получавам. Имала съм късмет да се трудя за държава, която умее да цени направеното от чуждестранните сътрудници. Благодаря на президента на Унгария, на посолството и на съдбата за това хубаво преживяване…”
Това е поредната престижна награда за проф. Вера Найденова. Завършила българска филология и театрознание, тя е носител на орден „Кирил и Методий” І степен, на отличията на Съюза на филмовите дейци и на международния „София филм фест” за изключителния й цялостен принос към българското кино. И досега тя продължава да преподава на студенти. Книгите й – „Съвременният киносвят”, „Унгарското кино 1968 – 2004”, „Екранизацията – вечен спор?”, студията върху творчеството на Акира Куросава в неговата книга „Потта на жабата или нещо като автобиография”, „Киното познато и непознато”, „Георги Георгиев-Гец”, „Керваните на киното пътуват”, „Човекът от екрана”, „Фестивалът Кан” и др. – са безценен извор на знания и послания от културата и киното на ХХ и началото на XXI век.
Още двама именити българи бяха отличени на церемонията в Унгарското посолство. С „Бронзов кръст” за заслуги към популяризирането на унгарската култура бяха удостоени поетът преводач Марин Георгиев и директорът на Историческия музей в Чипровци Анюта Каменова-Борин.
На заглавната снимка – проф. Найденова вече е носител на унгарския “Златен кръст”. Снимка Виолета Цветткова
Виолета Цветкова, AFISH.BG
