„Ето на какво ни учат вещите: да падаме, търпеливо да се доверяваме на тежестта си. Дори на птицата й се налага да го прави, докато се научи да лети.”
„Когато златото е в планината и ние сме изтърбушили дълбините й, за да стигнем до него, а накрая сме се отказали , то ще бъде извадено на бял свят от реката, която копае в тишините на камъка.”
„Красотата не е друго, освен начало на ужаса.”
„Бъди търпелив към всичко, което е останало без отговор в сърцето ти, и се опитай да обичаш самите въпроси.”
„Животът е по-тежък от тежестта на всички неща.”
„Остави всичко да ти се случва: любовта и ужасът. Продължавай нататък, никое чувство не е окончателно.”
С жена си Клара, 1906
„Любовта е това: две самоти, които се срещат, пазят се една друга и се приветстват.“
„Всички дракони в живота ни може би са принцеси, които само чакат да ни видят да действаме – поне веднъж, – красиво и смело. Всичко, което ни плаши, може би в дълбоката си същност е нещо безпомощно, което иска любовта ни.“
„Вярвай в любовта така, сякаш е наследство, което само чака да го получиш, вярвай още, че в тази любов има сила и блаженство, тъй голямо, че колкото и надалеч да решиш да стигнеш по пътя си, няма да ти се налага да прекрачваш пределите му.”
„За човешкото същество, вероятно най-трудното нещо отредено му от съдбата на този свят, е да обича друго човешко същество, работа като всяка една – но без подготовка!”
„Той беше поет и мразеше всичко приблизително.”
РАЗДЯЛА
Но как дойде раздялата за мен?
Това си спомням — случва ти се нещо
неотвратимо, тъмно и зловещо,
в което си щастлив и унижен —
А аз бях слаб! Аз виждах колко плаха
си тръгна тя и как ме позова!
О, сякаш хиляди жени зовяха!…
И нищо повече, освен това:
един далечен знак — мираж изглежда,
прощален знак — бог знае за какво,
или навярно е било дърво,
обвито вече в кукувича прежда.
© Превод от немски: Стефан Бесарбовски
AFISH.BG