“Отделният човек се стреми да не мисли и гълта готовата информация. Той се забавлява и получава щение от дребното. Това е моралът тук. Тукашният човек съзнателно потиска сетивността и това е инстинктът му за самосъхранение. Сетивността се приема като нещо несериозно. Страстта приема само литературно значение. Тук съществува обществото, а не слънцето, думата, а не песента. Все пак има изгледи за пробуждане. Хубаво би било, ако това пробуждане не е чисто и просто симптом на младостта, а трайно състояние, което би довело до по-човешко формулиране на човешкото и неговата дейност”.
Емил Бояджиев, “Фрагменти и писма”
AFISH.BG
