• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Книги

„Признание за благородната възвишена и разностранна поезия, отличаваща се със свежест на вдъхновението и рядка чистота на духа”

afish by afish
8 December 2017
in Книги
0
„Признание за благородната възвишена и разностранна поезия, отличаваща се със свежест на вдъхновението и рядка чистота на духа”
0
SHARES
6
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Норвежкият поет, драматург, прозаик и журналист Бьорнстерне Мартиниус Бьорнсон е най-голямото от шестте деца на лютеранския пастор Педер Бьорнсон и Елиза Нурдрок, дъщеря на търговец. Когато Бьорнсон е на пет години, семейството му се премества в Квикне, малка планинска църковна енория в живописния район Ромсдал в Западна Норвегия. Момчето е изпратено на училище в крайбрежния град Молде. Преждевременно развит за годините си, Бьорнсон пише стихотворения, издава ръкописен вестник, проявява голям интерес към политиката. 

През 1849 г. Бьорнсон идва в Християния (днес Осло) да се готви за приемни изпити в университета, тук се среща с Хенрик Ибсен и други големи норвежки писатели. В университета постъпва през 1852 г., но като навършва през следващата година пълнолетие, престава да посещава занятията и се потапя в политическия, театралния и литературния живот на града. В продължение на две години в различни вестници излизат театралните му прегледи и критични статии, инициатор е за създаване на норвежки национален театър. Бьорнсон става водещ културен деец на страната.

През 1854 г. Бьорнсон работи като театрален критик във вестник «Моргенбладет» (“Morgenbladet”), две години по-късно започва да издава «Илюстререт Фолкебладет» (“Illustreret Folkebladet”) – списание, в което за първи път публикува записани от него народни приказки.

 

Б. Бьорнсон и Едвард Григ (вдясно)

През лятото на 1856 г. пътува за студентски събор в Швеция, където по думите на критика Харолд Ларсън “е потресен от спомените за миналото, вида на народните носии, оръжията и надгробните паметници на шведските крале”. Вдъхновен от идеята да възстанови историята на страната си, Бьорнсон пише очерка “Как станах поет”, в който се заклева тържествено да създаде “галерия на предците” от исторически пиеси, за да възроди у норвежкия народ чувството за национална гордост. Стремейки се да изпълни задълженията си пред националния театър, през 1857 г. Бьорнсон става директор на новия «Норске театер» в Берген. На следващата година се жени за актрисата Каролине Реймерс, от брака с която има няколко деца. Един от синовете на писателя, Бьорн, става известен артист и режисьор, а дъщеря му Берглют е съпруга на Сигурд, син на Ибсен. Работейки в театъра, Бьорнсон продължава да пише стихове, пиеси и повести, издава вестник, занимава се с политика. За стихотворението му “Да, ние обичаме тази земя” (“Ja, vi elsker dette Landet”), създадено през 1859 г., по-късно е написана музика и то става национален химн на Норвегия.
Връщайки се през 1859 г. в Осло, Бьорнсон започва да издава всекидневния вечерен вестник «Афтенбладет» (“Aftenbladet”), който превръща в орган на новата либерална партия. Но неговите либерални и реформистки уводни статии се оказват толкова непопулярни, че скоро писателят е принуден да напусне поста на главен редактор. От 1860 до 1863 г. живее в чужбина, преди всичко в Италия, а след връщането си в Осло става директор на «Христиания театер» (1865…1867).

Бьорнсон със семейството си

До 1873 г. Бьорнсон пише преди всичко стихотворения, песни, приказки, повести и пиеси на историческа тема. Както и при Ибсен главни герои на произведенията му са селяни и средновековни герои от норвежките саги. Лиричните му повести като «Сюневе Сулбакен» (“Synneve Solbakken”, 1857), «Арне» (“Arne”, 1859) и «Веселото момче» (“En Glad Gut”, 1860) са стилистично близки до норвежките устни народни предания, описват живота на селячеството в съвременното общество и обикновено завършват с положителна нотка. Влиятелният датски критик Георг Брандес отбелязва през 1886 г. в един от очерците си, че “Веселото момче” “прилича на освежителен ветрец, който носи избавление от тъжната меланхолия, утежняваща норвежкия ум”. И все пак Бьорнсон се стреми не толкова да възпее живота на веселите селяни, колкото да покаже, че със своя стоицизъм и любов към приключенията те са духовни наследници на тези често обречени герои от историческите му трагедии, които се борят за примиряване на езичеството с християнството. Първата си пиеса «Валборг» (“Valborg”) Бьорнсон сваля от сцената, тъй като му се струва прекалено банална, така че за първа пиеса на автора е прието да се смята «Между битките» (“Mellem Slagene”, 1857). След тази историческа пиеса, в която се описват драматични събития, случили се в Норвегия през ХІІ в., следват други: : «Куцата Хулда» (“Halte Hulda”, 1858), «Крал Свере» (“Kong Sverre”, 1861), «Сигурд Злия» (“Sigurd Slembe”, 1863) и «Мария Стюарт в Шотландия» (“Maria Stuart i Skotland”, 1864). Трилогията “Сигурд Злия”, разказваща за тайнствен претендент за средновековния престол, се смята за най-добрата от пиесите, написани от Бьорнсон по мотиви от норвежките саги и се поставя на едно равнище с “Борба за престола” на Ибсен.

Към края на 60-те години поетическото творчество на Бьорнсон достига разцвета си. През 1870 г. излизат неговите «Стихотворения и песни» (“Digte og Sange”), за много от които след това е написана музика. Епическата поема в петнадесет песни «Арнлют Гелине» (“Arnljot Gelline”) е публикувана през същата 1870 г. и получава високата оценка на Георг Брандес, който я нарича “ненадмината по красотата, с която описва природата”. Но същият Брандес, увлечен от идеите на Чарлз Дарвин, Джон Стюард Мил, Шарл Огюстен Сент Бьов и Иполит Тен, убеждава Бьорнсон да промени литературните си пристрастия. В цикъл лекции, прочетени в Копенхаген през 1871 г., Брандес призовава скандинавските писатели да се откажат от романтическите и националистическите представи в полза на реалистичната трактовка на човешките проблеми и Бьорнсон скоро се вслушва в призива му.

През 1873…1876 г. писателят живее в Рим, през което време изоставя фолклорните и историческите теми и се обръща към социалната критика. Страстен защитник на политическата и културната независимост на Норвегия, Бьорнсон споделя идеята за “панскандинавизма”, бори се за мир и международни граждански права. Въпреки че смята християнството за жизнеутвърждаваща религия, Бьорнсон отхвърля божествената природа на Христос и критикува открито лютеранската църква за това, че не разбира законите на еволюцията, и за значението, което лютераните придават на греха и осъждането на вечни мъки. Възгледите му карат набожните норвежци да го осъдят като еретик. Вероятно затова писателят живее дълго време в чужбина, в това число и в Съединените щати (1881 г.). През 1893 г. Бьорнсон се заселва в една норвежка ферма, откъдето често пътува до Дания, Франция, Германия и Италия. Той е първият норвежки писател, започнал да пише пиеси със сериозна социална проблематика – жанр, който предстои да бъде развит от Ибсен. В «Банкрут» (“En fallit”, 1875) е пресъздадена дейността на борсовите спекуланти – тема, смятана по-рано за забранена за сериозната драма. В «Редактор» (“Redaktøren”, 1875) се описват последиците от една журналистическа сензация. В драматичната поема «Крал» (“Kongen”, 1877) – еклектична смесица от комедия и мелодрама – писателят критикува монархията и църковната догма.

През 80-те години Бьорнсон създава най-добрите си “проблемни” пиеси. В «Ръкавица» (“En handske”, 1883) писателят хвърля предизвикателство на двойнствения буржоазен морал по въпросите на пола. Същността на драмата «Свръх силите ни» (“Over Evne”, 1886), чийто герой е фанатичен свещеник, който умишлено не спасява жена си, е в това, че моралът и общочовешките ценности трябва да вземат връх над религиозния фанатизъм. Драмата се играе с успех по цяла Европа, а в нюйоркската и постановка главната роля се изпълнява от Патрик Кембъл. Собствената си страст към политическите кампании Бьорнсон осмива в пиесата «Любов и география» (“Geografi og kjaerlighed”, 1885).

През 1884 г. Бьорнсон пише доста суровия реалистичен роман «Флаговете се веят над града и пристанището» (“Det Flager i Buen og på havnen”), в който се разказва за сексуалното възпитание в едно девическо училище. В другия му реалистичен роман «По Божи път» (“På Guds Veje”, 1889) се разкрива конфликтът между науката и религията. Двете произведения по думите на английския критик Едмунд Гос “се отличават с точност на детайла и наблюдателност”.

Година след като излиза последната драма на писателя «Когато новото лозе разцъфне» (“Nar den ny vin blomstrer”), Бьорнсон умира в Париж на 77 години. Събраните му съчинения в девет тома са публикувани през 1919 г.

По думите на американския критик от норвежки произход Ялмар Йорс Бойесен Бьорнсон “вижда в окъсания норвежки селянин национално величие, а поставяйки ухо на сърцето на нацията, чува биенето на скрити емоции. И когато надига глас и запява, всеки скандинавец чувства, че това е неговият глас”. Макар че по свое време Бьорнсон е сравняван с Ибсен, днес е повече познат и ценен като поет и разказвач, отколкото като драматург. Стилът на стиховете на Бьорнсон, пише английският критик от ХХ в. Джеймс Уолтър Макфарлейн, се състои в “чистосърдечната им жертвеност, в простотата и естествеността на чувствата”, а също в лиризма и патриотичния порив. Сравнявайки Бьорнсон с Ибсен (който така и не е удостоен с Нобелова награда), английският критик Брайън Даунз отбелязва, че “бъдещето е на страната на Ибсен, който си остава велика държава в литературния свят, което не може да се каже за Бьорнсон, и в същото време произведенията на Бьорнсон по принцип заслужават внимание”.

© Превод от руски: Павел Б. Николов

AFISH.BG

Tags: бьорнстерне бьорнсон
afish

afish

категории

  • uncategorized (7)
  • Изложби (347)
  • Интервю (50)
  • Кино (592)
  • Книги (413)
  • Музика (529)
  • Новини (795)
  • Откъс на деня (723)
  • Поезия (645)
  • Театър (193)
  • Цитати (875)
  • Четива (88)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist