ТАЙНА ВРЪЗКА
Те срещат се в една квартира чужда.
Озъртат се на тихия завой.
Тя влиза първа и пердето спуща,
додето стълбите изкачва той.
Понеже времето им е броено,
задъхано се любят. После, знам,
по стълбището тъмно и студено
си тръгва всеки, както идва – сам.
И всеки бърза, сякаш е подгонен,
едва в навалицата чувства се прикрит.
Приличат на лица извън закона,
които носят куфар с динамит.
Все някой ден в семейните им кухни,
в един вечерен и уютен час
прикриваната бомба ще избухне…
Дано децата са навън тогаз!
РЕВНИВО
Не си ли с мен, любима, тръпна –
към тебе мисълта лети.
Ревнувам те дори от пътя,
по който стъпваш нежно ти;
от чашата, с която пиеш,
и от пуловера зелен.
Защото тялото ти крие
и го прегръща вместо мен.
Сравняват ревността с ръждата,
разяждала душата тя.
Не искам да спася душата си.
Покрит съм целия с ръжда.
И нека съм анахроничен
за хората и малко див –
ревнувам те и те обичам.
И съм по своему щастлив!
ЛЮБОВТА
Не, не е любовта само ласки и страст, и задъхване
на тела, лудо вплетени във едно нажежено кълбо.
Отрезнеем ли бавно, подир тръпката вече заглъхваща,
почва другата – мъчна и делнична наша любов.
Прозаична наглед, без корона е нейно величество,
тя по чехли царува сред познатия кухненски бит:
разговаря за наеми, плаща сметки за електричество
и без грим – с бръчки нейният лик е покрит.
Мие съдове тя и изнася бутилките бирени
подир снощния пир. И оплаква се даже на глас…
Ако само страстта с тебе двамата ни събираше,
би угаснала в този пейзаж и най-силната страст.
Любовта не е само минутно щастливо изригване.
Тя е робство и рани – осъзнава го бавно умът.
Но обичаш ли – леко си влачиш веригите,
а пък раните – сладко болят.
ТАЙНА ПЕСЕН НА РЕДНИКА
В часа любовен всички сме еднакви –
без постове, без власт и без богатство.
Аз нямам нищо, но не се оплаквам.
Прегръщам силно и целувам страстно.
На сутринта небето става бледно.
С мундир тогаз си тръгва генерала.
Нахлузвам аз рубашката на редник
след свойта нощ любовна. На раздяла.
И газя кал, залитам във окопи.
Животът сякаш, че ме е задраскал –
един безименен боец, след който
остава само кръст с пробита каска.
Но идва след суровите закони
пак нежен час. Душата ми е жива.
И блясват генералските пагони,
любимата които ми пришива.
***
Може би да изглеждам съвсем старомоден,
но обичам нещата със истински вкус:
мелодичната песен, дошла от народа
и стихът, рецитиран от душа наизуст.
Може би предизвиквам у вас антипатия,
изневерите чужди недейте руга.
И не ме убеждавайте колко сте патили,
щом сте слагали някому също рога.
Може би и омраза към мен да изпитате,
ако пак ви задавам неуместен въпрос:
гърбовете ви щом са от поклони превити,
лесно стават ли значи за подляците мост?
Може би да съм просто за вас неудобен.
Не, не съм се заклел пред кама и пищов.
Мойте думи ще идват по късните доби
да тревожат съня ви изненадан – с любов!
© Таньо Клисуров
AFISH.BG
