ВЕТРИЛОТО
На госпожа Маларме
Тъй само словото го може
към небесата трепет тих
от своето изящно ложе
излита следващият стих
крило на вярна служба взето
ако крилото е това
ветрило бляскаво в което
и огледалото едва
зад теб блести (там все ще слита
преследвана до край без жал
най-дребната прашинка скрита
но хвърляща ме все в печал)
ще се възвръща тъй в ръцете
ти бързи трепетни и двете.
© Портрет на Стефан Маларме”, худ. Едуард Мане
ДРУГОТО ВЕТРИЛО
На госпожица Маларме
Мечтателко, за да се впусна
в наслада чиста — и без път,
ръцете ти с лъжа изкусна
крилото ми да задържат.
Приижда здрачната прохлада
след всеки трепет в тоя плен,
отдръпва своята преграда
и хоризонтът впечатлен.
Замайване! Далечината
целувка дълга е, но кой
за своя — луда! — ще я смята,
ни изблик знае, ни покой.
Дали в душата с плаха рана
почувства рая, но видях:
край устните от бръчка ранна
се изцеди погребан смях.
И скиптър над реката, дивна
от здрача, в злато запламтял,
към пламъка на тежка гривна
запрати този полет бял.
© Превод от френски: Кирил Кадийски
AFISH.BG
