• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Цитати

“Превърнах се в „Перфектния Ричард”, зад който се криех”

afish by afish
31 March 2017
in Цитати
0
“Превърнах се в „Перфектния Ричард”, зад който се криех”
0
SHARES
30
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Започва актьорската си кариера с второстепенни и епизодични участия във филмови и театрални продукции. По това време от Метро-Голдуин-Майер търсят изпълнител на главната роля в сериала „Доктор Килдер“, който впоследствие се превръща в един от най-хитовите сериали на компанията. За ролята на доктор Гилеспи вече е избран Реймънд Мейси, но за главната роля все още се търси обещаващ млад актьор. Ричард Чембърлейн се обажда в компанията, за да изпробва късмета си. И успява. Скоро както Ричард, така и сериалът стават сензация. С актьорското си присъствие Ричард кара милиони момичета и жени по цял свят да въздишат по него. Той получава 12 000 писма от почитатели всяка седмица, което е повече от писмата, получавани от Кларк Гейбъл за ролята му в „Отнесени от вихъра“.

След пет години и половина участие в „Доктор Килдер“, с няколко награди зад гърба си, Ричард напуска сериала и заминава за Англия, където участва в „Дамата от Шалот“. Там той партнира на Катрин Хепбърн, а след това изпълнява и ролята на Хамлет. Когато актьорът е на 45 години, той получава ролята в минисериала „Шогун“, която е отказана преди това от Шон Конъри. Сериалът се превръща в хитов и отново издига Чембърлейн на върха на славата. Година по-късно е одобрен за ролята на отец Ралф де Брикасар в „Птиците умират сами“. Ричард става цар на минисериите и получава няколко престижни награди за участието си в „Птиците умират сами“.

Коя дама от 16 до 106 години не е впервала взор в екрана и не е въздишала по чаровния свещеник, разкъсван между любовта и църовния обет, между тленното и вечното, между двете жертви, които трябва да направи – чувствата или шеметната кариера в угода Богу?

В “Птиците умират сами”

Ричард Чембърлейн е пестелив в изказванията си пред пресата, той не развява личния си живот наляво и надясно, постигнал е да изгради един образ на перфектния Ричард и грижливо крие зад него сърцето си. 

В “Шогун”

Затова ви предлагаме няколко цитата от „Птиците умират сами”:

“Защото само онзи, който се е подхлъзнал и паднал, познава неравностите на пътя.”

„Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва, заслушан, и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка… или поне така е според легендата.”

“Казваш, че ме обичаш, но нямаш представа какво е любов; само редиш думи, които си научил наизуст, защото ти се струва, че звучат добре!”

“Постепенно споменът за него поизбледня, както става с всички спомени, дори и с онези, свързани с много любов; сякаш в самите нас протича някакъв несъзнателен лечебен процес, който оздравява раните, въпреки отчаяната ни решимост никога да не забравим.”

“Онзи, който няма какво да губи, може да спечели всичко, а човек без чувства не може да бъде наранен.”

“Всеки от нас носи в себе си нещо, от което не може да се отрече, дори то да ни кара да вием от болка и да призоваваме смъртта. Такива сме и това е. Като в старата келтска легенда за птичката с трън, забит в гърдите, която излива в песен сърцето си и умира. Защото не може иначе – нещо отвътре я тласка. А ние, хората, съзнаваме, че ще сгрешим, още преди да го сторим, но макар да познаваме себе си, пак не можем да променим съдбата си, нали? Всеки от нас пее своята песен, убеден, че по-прекрасна светът не е чувал. Нали виждаш? Сами си забиваме тръните и даже не се питаме защо. Търпим болката и си втълпяваме, че си заслужава.”

“Обичаш ли хората – убиват те!”

“Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние – когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим.”

AFISH.BG

Tags: джордж ричард чембърлейн
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (350)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (818)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist