ТЪЙ РЕЧЕ ВИКТОР НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ
Преобразявам се. Сякаш небето леко открехва
тъмния процеп между пердетата – подобно дреха
върху извито внезапно тяло. Поглед през рамо.
Млечен е пътят, пердето – бяло, шапката – сламена.
В ъгъла шушнат сенки на спомени, смеят се, хлипат.
Лятото ту е пъкъл за льохмани, ту рай за хипита.
Правех любов, на война приличаща – ядна и яростна,
Дрехите с пагубен съсък се свличаха опожаряващо.
Скършени храсти, трескави страсти – опустошително
веех-вършеех, ту зло, ту ласкаво отсявах житото.
Преобразявам се. И се смирявам: в сляпо доверие,
в лунни хармани, в звездни жарави, в облачни сфери.
И не проклинам цяла вселена, а с плахи срички
през процепа на Преображението теб си наричам.
© Маргарита Петкова
AFISH.BG
