През целия си живот е учител — отначало в родния Шумен, където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т.нар. „млади“ в черковната борба и като читалищен деец. Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила и в Гюргево.
През 1860 г. Добри Войников издава „Сборник от разни съчинения“, антология на френската литература, която предизвиква полемики в печата между франкофили и русофили. По-късно публикува „Кратка българска история“ (1861) и „Ръководство за словесност“ (1874), която е сочена за един от най-добрите образци на българската литературна теория от 70-те години.
През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките). От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен, където се връща през 1874 г., след като приема руско поданство. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф.
„Криворазбраната цивилизация“ е най-известната творба на Добри Войников, публикувана през 1871 г. в Букурещ.
В комичен маниер с фолклорни мотиви, пиесата осмива начина на възприемане на чуждестранните модни вълни като еволюция в човешкия прогрес. Това е най-популярната и най-често поставяна пиеса на Войников, основополагаща творба в ново-българското драматично изкуство. Обсъжданите в нея проблеми са вълнували повечето от деятелите на Възраждането.
Поради актуалността на материята, Криворазбраната цивилизация се играе по сцените на театрите до наши дни, повече от сто години след първото ѝ публикуване. Вероятно най-популярната постановка на пиесата е едноименния телевизионен мюзикъл от 1974 г., режисиран от Хачо Бояджиев с участието на водещите български актьори Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Ружа Велчева, Никола Анастасов, Илия Добрев, Мариана Ааманчева.
Предлагаме на своите читатели откъс от пиесата в оригиналния език на автора и откъс от телевизионната постановка.
“Злата (на Марийка). Виж цир-вир-зацията како прави? Да е жив и здрав брат и, той, като си дойде от Франция, изучи сестра си на аврупейски тертип.
Марийка. Блазе и, че има учен брат.
Анка. Марийке, дохождай у дома честичко, па ний и тебе ще изучим на европейско.
Злата.Да, да! Тряба, тряба… Виж нашата Анка как са изучи? Да я чуш, кога са земе с дофтура на приказка, сал да ти й драго да ги слушаш.
Марийка. Твоя милост оставяш Анка да са учи на европейско, ами майка ми, каквато си е, не би ма оставила, да знае че света ще потъне, особно да приказвам с чузд човек. Пази боже.
Злата.Тебе майка ти й пък проста, па и ти не тряба да я слушаш. И Анкина баща ходи да са одумва, ами кой ти го слуша! Ний си караме алафрангата. Сега българското не струва пари, не!
Анка. Ако река аз да слушам баща си, тряба да си остана досущ дебела българка — простачка.
Марийка. Вий… да, можете, ами аз да не слушам майка си, която има сичката грижа за мене и от която ми зависи честта…
Злата.Гледай си работата, сега момата сама тряба да си намери честта; ти нито тряба да питаш майка си, че е жена стара, па и проста. Що ти отбира тя от днешньото? Тя си знай стана, хурката. Ти гледай да са изучиш на сегашньото, на алафрангата, на…цирвирзакцията.
Анка. (горделиво). Цивилизацията, речи.
Злата.Хъ! Тъй… циливилизакцията
Марийка. Като българка, кога да е, ще бъда в ръцете на един българин, а у нас, българите, цивилизацията, която ваша милост разбирате, не е още в употребление.
Анка. Но тряба ний, младите, да я турим в употребление: ако остане на старите глави, хилядо години ще са минат, и българите се тъй прости ще си останат.
Злата (ухилено). Бравос, Анке, се тъй прости и балбути.
Марийка. Преди тази цивилизация на модите българите имат нужда от положително учение, наука, просвещение
Анка. Твоя милост си са зела подир думите на учителката. (Къмто Злата.) Тя ни приказваше тъй.
Злата. Ех, ами! Разбрала тя, простата българка. Како ли знай тя? Не знае едно бонджор да каже.”
AFISH.BG
