“Нова България – вестник политически и книжевни” български вестник, основан и издаван в Букурещ, днешна Румъния. Вестникът се издава в периода май 1876 – април 1877 г. След Ботев негов редактор става Рашко Блъсков (с псевдоним Р. И. Белобрадов) – до бр. 52. От бр.53 до края (бр. 75), “Нова България” е редактиран от Стефан Стамболов.
Вестник “Нова България” си поставя за цел да отразява основните тенденции в емигрантските политически среди, като оказва осезаема поддръжка на революционерите-демократи. Още в първия брой вестникът се афишира като “политически и книжовни”. Това определя и неговата тематична насоченост. Информацията във вестника е с широк обхват на вече посочената проблематика. Преобладаващата част от основните статии във всички броеве е с информативна, анализаторска по своята същност насоченост. Те засягат предимно проблеми с национално значение, като се имат предвид изключително политиката на Великите сили спрямо Турция в контекста на т.нар. Източен въпрос, а също така и неврологичните точки на Балканите, където се очаква ескалация на националните съпротивителни сили срещу Османската империя. В броевете намират място и съобщения за благотворителната и духовно-културната дейност на някои среди от българската емигрантска интелигенция в Румъния. Вестникът е предназначен за широки кръгове читатели от България и Влашко.
В първия си брой в. „Нова България” публикува следното
НУЖНО ОБЯСНЕНИЕ
„Нашата емиграционна журналистика онемя. (Това е престъпление в днешните обстоятелства, когато народът ни събира всичките свои сили, за да излезе на отчаяни борби срещу своите петвековни притеснители.) Освен физическата сила, народът трябва да излезе и със своето морално оръжие. (Журналистиката е едно от първите средства за революцията.) Подбудени от тоя принцип, ние, няколко души емигранти, които вчера сме се откъснали от тялото на народа и които познаваме както неговите интереси, така и неговото положение, се решихме да учредим настоящия седмичен вестник и с това да изпълним една от първите свои обязаностти към своето отечество. (Ние вярваме, че нашата емиграционна публика и в тоя случай ще покаже своя патриотизъм, когато делото е да се разяснят силите, положението и интересите на тоя народ (…). Въстанникът е потребен за народа, но народа в настоящето време не е в състояние да подържа своя глас. Това трябва да направи емиграцията.
Когато е така, то елате, братя, да помогнете и в това отношение на народа си. Той няма да забрави нито този, който умира, нито онзи, който му помага.
Подържането на един истинно революционен и народен лист е само по себе си голяма помощ.”
AFISH.BG
