“Най-младите, бягайки от тая брадата скука, изпреварват младостта и сами стават брадати. Още юноши, бързат да познаят всички тайни на възрастните. А когато остареят навярно ще поискат да познаят всички трепети на юношите, но ще бъде късно. Сега се събират скришно. Захлопват вратата отвътре с резе, превъртат ключа, за да не се промъкне скуката с наставления и забрани. Измислят разни игри да я надхитрят и надлъжат. Едно момиче бърза да смъкне скуката от себе си с роклята, стъпква я на мръсния под с боси, още детски нозе. И от едно легло се прехвърля в друго, да избяга от едни груби прегръдки и да налети на други, още по-груби. А в тъмното спарено помещение ги стяга за гърлото най-лепкавата и противна скука на света, която вирее само в легло без любов. Няма я вече тайната за тях, няма трепет. Преди да са опознали огъня, познават охлаждането. Изведнъж всичко е познато, разкрито, развенчано, вкусено. Те са равни по опит на изхабени възрастни. Сърцата им са вече плешиви. Отвращение и скука. Цигарите не помагат, само сгъстяват горчивия вкус в устата.”
Блага Димитрова, „Пътуване към себе си“
AFISH.BG
