ФОН
Снегът ще почернее, но сега
снегът е синьо бял, дори прозрачен.
Лицето ти на фона на снега
с усмивката
на погледа ти злачен…
Останалото не запаметих.
Дали било е
и кога ще бъде?
То беше ефимерно като стих,
излитнал
от килия на осъден.
Ще почернее и ще бъде дим
снегът,
напуснал зноя на земята.
Ще можем ли снега да разделим
от спомена –
килия в необята?
ФАТА МОРГАНА
И да стигна недрата на златистата руда,
като кърт ще се трудя
на плътта в необята.
Не защото страстта ме посвети в своите тайнства,
мисълта ми пиянства
с безпризорната памет.
Огорчаван, отчаян и с черти състарени,
отделих се от мен и
зажадувах за рая…
Станах нощ, завладяна от злодеи проклети…
Като утро дойде ти,
моя Фата Моргана!
Виж, змията излиза от черупка невинна.
Край дъха й ще мина
с усмирителна риза
и навярно ще скрия грам надежда и шепа
от любовния шепот
като бяла магия!
Боян Ангелов и Николай Милчев – братя по перо
ПОТАЙНОСТИ
Преди да вкуся виното,
опитах
косите ти здрачени
да сплета,
защото дълго и безцелно скитах,
повярвал,
че безброден е света.
Преди да свърши виното,
усетих
малиновия дъх на твоя смях
и приливите
на телата слети,
и мисълта,
че съм едно от тях.
Защото тъмнината е пространна
и няма
към отминалото бряг,
градът прилича на саркомна рана
с анклави от мазут
и мръсен сняг.
Което искахме да видим –
беше.
Което е невидимо –
лежи
в усойните потайности
и в скреж е
обвито,
и не ни принадлежи.
Преди да пламне виното
съзрях, че
си сътворена от възторг и свян.
След изгревната нощ
ще бъда мрачен,
ала ще бъда
от любов пиян.
С бившия министър на културата Вежди Рашидов в работна среща
© Боян Ангелов
AFISH.BG
