Лорънс Оливие е роден на 22 май 1907 в Доркинг (Англия). През 1924–1925г. изкарва курс по актьорско майсторство в оксфордската школа по дикция и драматично изкуство. На тридесет години вече е водещ изпълнител на шекспирови роли в прочутия театър „Олд Вик”.
Световната слава обаче идва с филмите „Хенри V”, „Хамлет” (награда «Оскар», 1948) и „Ричард III”, на които е едновременно и режисьор, и изпълнител на главните роли. Впрочем Лорънс Оливие е номиниран общо 10 пъти за „Оскар” като актьор, но е печелил престижната статуетка само веднъж – през 1949г. за ролята си в „Хамлет”.
С голямата си любов и втора съпруга Вивиан Лий в “Пожар над Англия”
Сред най-запомнящите му превъплъщения в шеспирови екранизации е и това във филма на Орсън Уелс „Среднощни камбани” (Chimes at Midnight, 1966); известен още и под заглавието Фалстаф.
Сред филмите, в които е участвал се открояват също „Брулени хълмове” (реж. Уилям Уайлър, 1939), Ребека (реж. Алфред Хичкок, 1940), Спартак (реж. Стенли Кубрик, 1960), „Sleuth”(реж. Джоузеф Манкевич, 1972), Маратонецът (реж. Джон Шлезинджър,1976) и „Момчетата от Бразилия”(реж. Франклин Шафнър, 1978).
В “Гордост и предразсъдъци” с Грий Гарсън
Безспорно постижение и отличителна особеност в актьорския почерк на Оливие е съчетанието между разкрепостеността и емоционалността на американската театрална школа с безупречното владение на тялото и гласа, характерни за английската театрална традиция. Благодарение на своето безгранично въображение, Оливие като актьор винаги е успявал да намира нестандартни решения, например в сцените на смърт: опасният скок на Хамлет срещу Клавдий, предсмъртните конвулсии на Ричард III и др. Също толкова дръзко Оливие си служи и с гласа, например в края на речта на краля в деня на св. Криспин („Хенри V”).
В “Ребека”
През 1947 г. Оливие получава рицарско звание и оттогава е наричан „Сър Лорънс Оливие”. През 1962 г. е назначен за директор на Националния шекспиров театър. Оливие е първият актьор, получил пожизнено перство през 1970г., когато получава званието барон Оливие Брайтънски.
“Крал Лир”
През 1982г. излиза неговата автобиография „Изповед на един актьор” , преведена и у нас.Това е изповед на един от най-големите съвременни творци в театъра и киното. В нея той разказва как непреодолимото влечение към изкуството го превежда през импровизираните домашни и училищни представления, през театралната школа на Елси Фогърти и случайните краткотрайни ангажименти до бляскавия успех на голямата сцена. Не закъсняват и изявите му в киното. Разкрива се един труден и амбициозен творчески път, непрестанна работа, която според актьора е смисълът на човешкото съществуване.
Лорънс Оливие завинаги остава подвластен на магията на театъра. Осъзнатото призвание формира актьора, налага ярък отпечатък и върху живота му. Човешки стремления, страхове и слабости са вплетени в личните му драми, които той надмогва в името на Изкуството.
Тази непринудена изповед, в която се смесват вдъхновение и разочарование, възторг и униние, самоувереност и уязвимост, изгражда представата за една сложна личност, чието обаяние е неотделимо от пълноценната творческа изява. И съвременните актьори, както и съвременните зрители, има какво да научат от Сър Лорънс Оливие. Ако, разбира се, искат да открият изкуството в себе си, а не да блестят фалшиво чрез себе си в Изкуството.
AFISH.BG
