ДРУГАТА
Тя е първата.
Тя е правата.
Тя деца ти е родила.
Ще я помоля кротко тогава:
разреши ми да го наричам „мили”,
да крада погледа му, късата ласка,
да го чакам от теб по-търпеливо
и над призрачно царство да властвам –
самозвана, тъжно щастлива.
Позволи ми и аз да съществувам –
когато му трябвам, да ме има.
Аз честно си плащам:
със тайно тъгуване,
със самотност,
със гордост ранима…
Просто:
кесаровото – кесарю, божието –богу.
/А сърцето ми вика:
не мога вече, не мога!…/
© Станка Пенчева
AFISH.BG
