ГНОСЕОЛОГИЯ
Време е.
Всичко и всекиго знам.
Кого на какво да науча?
Любовника си – на Томас Ман?
Котката – на вярност куча?
Познах си до болка мръсния нрав
и колко съм – “много важна…”
Ех, като фокусник с празен ръкав –
друг път ще ви покажа!
А време тече… С все по-гъст фон дьо тен –
такъв безнадежден признак!
Децата, заченати в друга, не в мен,
ще се родят в риза.
Пасейки, подобно доволен вол,
нагазих в света като в Искъро.
Някой случайно да знае – какво?
Какво искам?
Все пак – суетно морско свинче
сред лабиринт от пророчества –
твърдя:
Другари!
Не всичко тече!
Не всичко е сиво поточе!
И разберете, аз все ще греша.
В иронията. И в славата.
Аз, като всяка безсмъртна душа –
имам да ви разправям!
…как над работните чернови,
през сънища, стон или кикот
бавно подават любопитни глави
Мислещите тръстики.
…как някой дълбоко умислен вол
затъва в тях – не като в Искъро!
По-добре да не знае, горкият –
какво
е можел,
а не е поискал.
МАЙСТОРА И МАРГАРИТА
Развяла риза на усмирител,
съдбата бодро размахва бича.
Няма го Майстора, Маргарита.
Няма да има притча.
Ще има най-нормална халтура.
Това е факт и не е секретен.
Факт: дяволът е морален урод,
а ти си просто Гретхен.
Висока лудост не съществува.
(Имало, казват – луди зодии…)
А любовта е бездарен увод
в шедьовъра за развода.
Заела пост и поза на ритор,
прозата се преправя на притча.
Няма го Майстора!
Маргарита,
още ли го обичаш?
ЕСЕНЩИНА
Проходил я мимо – сердцу все равно.
Просто захотелось заглянуть в окно.
Есенин
Извинете,
че влизам неканена
като някакъв
нощен нахал.
Поетът
е без възпитание.
И за никой
не му е жал.
Бях наблизо,
и тъй, на минаване
ще приседна
до вас – по палто.
Знаете ли,
навън зазорява.
Вие не спите.
Защо?
Аз и друг път
из вашата улица
съм хвърчала
по разни дела.
Не с очите си спомням.
а с пулса –
и най-стръмните
стъпала.
Но защо ли
не ми се е случвало
да се спъна
пред вашия вход?
Знам.
Отвън ми оставяхте ключа
и чакахте.
Цял живот.
Трябва мярка
Във всяко очакване.
Ето – вие
прекалихте с това.
Впрочем,
всичките сте еднакви.
Така ме боли
глава…
Късно е.
Идва утрото сприхаво.
с шизофренната
суета.
Ще се видим пак.
В някои стихове,
ако
ви ги посветя.
И простете,
влязох неканена,
като някакъв
глупав нахал.
Но не ми е
до възпитание,
а за себе си
ми е жал…
© Миряна Башева, „Почти пълно”
AFISH.BG
