Ако не харесваш нещо, каквото и да е то, да продължаваш да го правиш или да оставаш в тази ситуация дори един единствен момент е самоубийство. Затова, какъвто и да е рискът, махни се от там. Защото въпросът не е само да се махнеш от там – това ще освободи енергията ти и ще бъдеш способен да я насочиш на друго място. Когато затвориш една врата, друга се отваря. Но ако не затвориш тази врата, другата няма да се отвори – защото си блокирал енергията, която трябва да я отвори.
Ако продължаваш да поддържаш връзка с човек, когото не искаш и с когото не се чувстваш добре, това е една постоянна тревога. Тя не само отравя теб, но отравя и човекът до теб. Ако не си добър към себе си, поне бъди добър към другия, поне бъди човек към него. Защото такава връзка не само осакатява теб, тя осакатява и другия.
Всяка нещастна връзка осакатява и двамата участника. И не само в тази връзка… ако останете твърде дълго в такава връзка, това осакатява и бъдещите ви връзки. Тя ще им повлияе, защото ще стане част от миналото ти и ще се влачи с теб. Има твърде голяма вероятност да попаднеш на същия тип партньор и отново да си създадеш същите неприятности и да продължаваш отново и отново едно и също деструктивно поведение.
Затова, когато почувстваш, че една връзка не отива на добре, не ти казвам да се махнеш от нея – казвам ти веднага избягай от там! Не губи нито един кратък момент. Има милиони други хора, една врата се затваря, всички останали се отварят. И в момента, в който ти се махнеш, друга врата ще се отвори и за партньора ти също.
Ако не се е получило веднъж, не значи, че няма да се получи с никой друг. Ако не сте си паснали с някого, това не означава, че той няма да си пасне с никой друг. Нито ти, нито другия е виновен. Просто не сте един за друг. Не можеш да направиш нищо, за да си паснете. Ако се опитваш твърде упорито, може да започнеш да се приспособяваш – което не е напасване.
Това е най-голямото бедствие, което може да се случи в една връзка – когато двама души се примирят с това да се търпят. И ако твърде дълго си бил в трудна връзка, какво можеш да направиш? Да се примириш и да се нагодиш. Задоволяваш се с нещо незначително. Изхвърляш всичката романтика от живота си и всичката поезия. Животът ти загубва значението и великолепието си. Става обикновен, рутинен… всъщност осквернен. Ще загуби святостта си.
Святото съществува само с романтиката, с поезията. Святото е приключение. То е рисковано – но няма друг начин да живееш. Опасността е единственото измерение.
Повече не мисли за това – просто си тръгни. Мисленето е посредствено. Мисленето винаги е страхливо,малодушно. Затова не мисли. Просто си тръгни и затвори всички стари врати … и не гледай назад.
Ошо, „Бъди реалист! Планирай чудо“
AFISH.BG
